Водещи новини Здраве

Три седмици млада лекарка в Добрич не вижда детенцето си, докато се лекува от Covid-19

Д-р Ася Райкова: Най-тежко е да избираш най-болния от болните, който да постъпи в болница

Д-р Ася Райкова е на 32 години от Варна, специализант е в „МБАЛ Добрич“ по ендокринология и болести на обмяната вече трета година. Живее във Варна и всеки ден пътува до Добрич, независимо от времето. Откакто е започнала специализация дава дежурства в Спешно отделение.
„В болницата в Добрич има нужда от лекари и не можем да оставим пациентите без да бъдат прегледани. Във времената на Covid е по-натоварено, трудът е по-интензивен. Затворени сме в малък кабинет, в който се опитваме да обслужим много хора. Не е достатъчно пространството – нито леглата, с които разполагаме, нито местата в чакалнята. По-трудно се работи, сподели д-р Райкова.

„Освен това, по-голяма част от колегите ни се разболяха, както и медицинските сестри. Това означава, че допълнително трябва да бъде натоварен здравият персонал“, допълва тя.

Ето какво сподели младата лекарка пред репортер на Про Нюз Добрич:

Всеки има притеснения в тази обстановка. Вие вече преболедувахте и пак се върнахте на работа в Спешното отделение. Какво е това – предизвикателство, мисия, кауза или …

По-скоро мисия. Всеки от нас учи медицина с желанието да помага на хората. Дори и да нямаше финансов стимул, пак щях да върша същото, което правя и сега.

Оценяват ли пациентите факта, че и в това време вие продължавате да сте на първа линия?

Не съм убедена. Някои са благодарни, но много от разпространяваните отзиви в общественото пространство, в медиите, са негативните. Надделява мнението на привържениците на конспиративни теории за коронавируса, които нямат общо с действителността. Но те не са видели какво е в чакалнята на Спешно отделение.

Как е в най-тежките моменти?

Понякога искаш да помогнеш на много хора, но нямаш такава възможност. Виждаш, че пациентът трябва да постъпи в болница, но се оказва, че трябва да избереш кой да е той т.е. избираш между болните най-болния.

Това ли е най-тежкото?

Да, това е. Виждам, че има хора, които трябва да се лекуват в болнично заведение, но просто няма места и трябва да се справят вкъщи с наша помощ – с рецепти, с консултации от личните лекари по телефона. Част от личните лекари се опитват да са ни от помощ. Пускат изследвания предварително, насочват пациентите към лабораториите, за да си пуснат PCR тестове. Това за нас е помощ, защото, когато има предварително поставена диагноза, вече имаме насока.

Казвате, че най-тежък е изборът. Докато учите никой не Ви учи на това, нали?

Когато започнеш да работиш, когато се сблъскаш с реалността, тогава придобиваш опит. Започваш да четеш отново това, което си чел като студент, но вече с различно виждане върху нещата.

Това, което се случва тази година, промени ли вашите представи за медицината?

В медицината постоянно трябва да се чете. Тя е динамична, постоянно има нови открития, нови публикации, научни трудове, които чета. Непрестанно се променят протоколи за работа. Това е ново заболяване, с което за първи път се срещаме. Опитваме се да сме актуални.

Ако трябваше да кандидатствате сега това повече ли щеше да Ви амбицира или да Ви откаже? Промени ли отношението Ви към медицината?

Винаги съм искала да бъда лекар. Не мога да се видя в друго поприще. Не смятам, че пандемията би могла да промени мнението ми.

Колко време след като преболедувахте се върнахте на работа?

След изтичане на 14-дневната карантина. Имах 5 дни отпуск, които използвах. За мен най-тежкият момент по време на боледуването беше, че бях извън семейството си, бях се изолирала, за близо 3 седмици, а имам и малко дете.  Дъщеря ми е на три години и през това време не сме се виждали. Дори и по скайп. Не исках да я натъжавам повече. Когато се върнах използвах петте дни отпуск, за да сме заедно, да се гушкаме. Ходейки на работа, с извънредния труд, който полагаме в Спешно отделение, всъщност ми остава много малко време за семейството.

Колко време сте на работа?

Тръгвам в 6,30 часа от Варна. Често не успявам да приключа в 19,30 ч. и си тръгвам около 20 часа с колата. Докато стигна до Варна става вече 20,30 часа и не остава време да се видим.

Все пак, това е Вашата професия?

Да.

Какво искате да кажете на пациентите, на колегите си?

На първо място пациентите да имат търпението, надеждата и да не прибързват с влизането в болница. Нека да се опитат първо да си помогнат сами, а след това да търсят медицинска помощ в болница, защото в момента лечебното заведение е претоварено. Не е в тяхна полза да се бутат в множеството. Прави ми впечатление, че много хора идват само, за да се прегледат в изолатора, където има  PCR положителни пациенти. Така рискуват, дори да не са заразени, да се заразят, чакайки да бъдат просто прегледани. За една температура, не си струва да се идва до болницата.

Надявам се, че пандемията скоро ще отшуми. Ще видим дали ваксините ще бъдат панацея. Нямам търпение да можем да се събираме с близките си. Аз продължавам да се пазя, независимо че съм  преболедувала коронавируса, но нямам изградени антитела. Избягвам срещите с най-близките си хора, които са по-възрастни.

Призивът ми към гражданите е да поемат социална отговорност, да се пазят един друг и да носят маски високо над носа, а не под него.

На колегите пожелавам да продължават да вършат работата си от сърце, с желанието, с което са го правили и до този момент. Да имат търпение и вяра, че всичко ще се подобри.

Каква година пожелавате?

По-здрава година с повече време за близките хора и повече усмивки на лицата, които вече да можем да виждаме

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *