9 декември – Ден на Света Анна след нощ на магиите

На 9 декември православната църква отбелязва зачатието на Света Анна. На този ден имен ден празнуват Ана, Анна, Анка, Ани, Анчо, Янко, Янка.

Света Анна е сочена от традицията за майка на Дева Мария и баба на Исус Христос. Тя е потомка на известен род – Аароновия. Култът към светицата се разпространява широко през VI век, когато в Константинопол е построена първата черква, носеща нейното име. Тя е смятана за покровител на полуостровите Квебек и Бретан, както и на родилките и миньорите, на брака, на майчинството, на семейството, на бременните, девиците и вдовиците.

Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството, денят се свързва и с обръщането на Слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).

Според народните традиции на този ден жените варят и раздават жито и царевица, за да растат посевите през деня. Вярва се, че всички магиите, изказани в тази нощ, са успешни. Най-подходящото място за тях са гробищата.

Магьосници, преобразени като мушици, обикалят къщите и причиняват беди. Ако някой убие мушица над свещта, вярва се, че е била магьосница.

Магьосници отнемат от нивите чуждото плодородие, от овцете и кравите – млякото. За да се предпазят, жените мажат виметата на животните със смес от въглен, чесън и мазнина. Градините и нивите се пръскат с пепел и просо против магии.

Девойки се събират вкъщи да бранят посевите от магии. Моми гадаят как ще се оженят. Вечерта преди празника засяват символично зърна в гърне, пълно с вода. Във водата слагат клонки от вишна или ябълка. Ако до Нова година семената покълнат или клонките се разлистят, това е знак за скорошна сватба.