Водещи новини Общество

Пулмолог от Добрич: Мръсният въздух може да доведе до рак на белия дроб

През отиващата си година Добрич бе обгазяван на няколко пъти. През летните месеци – от бившето депо край село Богдан, през есента – от запалена лавандула. Про Нюз Добрич се обърна към пулмолога д-р Борислав Желязков с въпроса как това задимяване се отразява на здравето на хората.

Мръсният въздух определено е един основен фактор за здравето на населението, което обитава такива райони със замърсявания, каза специалистът за медията ни. Той обясни, че основното засягане на белия дроб е от т. нар. фини прахови частици, които по дефиниция се определят като частици под 5 хилядни от милиметъра. По-големите от тях, които са над 10 микрометра – 10 хилядни от милиметъра, не касаят белодробните заболявания заради очистващата функция на носа и големите дихателни пътища, които имат основно транспортна функция на въздуха към алвеолите. Те са изключително добра защитна бариера и частиците се задържат и изхрачват със секретите, които се отделят от бронхите.

Проблеми създават тези, които са под 5 микрометъра, защото те влизат много дълбоко в белия дроб, стигат до нивото на терминалните бронхиоли, до алвеолите и там оказват пагубното въздействие на процеса на функционитарането белия дроб, обясни д-р Желязков. По думите му тези частици разрушават определени белтъчни съставки в структурата на белия дроб, мембраните, самата механика на дишането, целостта на белодробната тъкан и крайният резултат са т. нар. хронични неспецифични  белодробни заболявания. За пример лекарят даде хроничния бронхит, белодробния емфизем, асматичните проблеми.

Прокуратурата не откри нарушение при обгазяването на Добрич от старото сметище

Според пулмолога по отношение на възникването на тези прахови частици в Добрич има скупчване/натрупване/ на няколко причинни връзки. Едната от тези връзки са климатичните особености на района. „Обичайно в района има силни северни ветрове, които обикновено не позволяват натрупването на такива фини прахови частици на територията на града. Но при по-спокойно време, при едно състояние, когато в ниските и високите

части има голяма температурна разлика във въздуха, задържането на този въздух, наситен с фини прахови частици на едно място, води до голямата им концентрация”, обясни д-р Желязков. Проблемът е по-сериозен по време на отоплителния сезон. Тъй като в Добрич нямаме централно отопление, болшинството домакинства в града са на твърдо гориво. По думите на специалиста това води до натрупване на малка територия на големи количества от тези прахови частици.

Пулмологът сподели за една особеност в Добрич. Според него служителите на Регионалната здравна инспекция слагат апарати за измерване на фините прахови частици на места, където по принцип те са по-малко. Като пример даде такъв апарат, поставен на центъра до т. нар. Високо тяло. „Ако ги сложат в Гаази Баба ще бъдат отчетени значително по-големи концентрации. Тогава може би няма да имаме парадокса – по регистрите сме с чист въздух, а хората се възмущават от мръсния въздух”, коментира лекарят. Той допълни, че мобилните апарати трябва да се поставят на подходящо място, за да се получи адекватен резултат.

Близо месец горящи отпадъци задушават Добрич, предписания и актове не помагат

Пулмологът сподели, че природата сама по себе си произвежда фини прахови частици чрез естествените пожари, гръмотевични бури с образуване на озон в атмосферата. Прахови частици идват и от Сахара няколко пъти в годината чрез т. нар. жълти, оранжеви дъждове. Според д- р Желзков проблемът става по-голям когато се намеси и урбанистичният момент – когато се палят стърнища, горят се сметища. Той обясни, че много често сметищата сами се запалват. „Спонтанната техническа преработка на биологичните части в отпадъците води до образуване на температури и те се самозапалват. По същия начин се самозапалват големи купчини въглища. Не трябва винаги да обвиняваме за сметището в Богдан, че има човешка намеса. С времето, с годините, натрупаната маса е толкова голяма, че става сама за себе си огнеопасна”, каза лекарят. Според него трябват по-генерални решения. Трябва сметищата да се обработват и да се култивират по по-подходящ начин, трябва да има многопластово разпределение на отпадъците. „Гледали сме го по филмите как върху определен слой отпадък се слага определен слой почва и отново слой отпадък”, даде за пример специалистът. Според него със сметището край Богдан трябва да се приключи като с място за събиране на отпадъци, да се замрази, да се култивира и да се знае, че там вече няма сметище.

Д-р Желязков отново се върна към заболяванията на белия дроб, причинени от мръсния въздух. По думите му след продължително увреждане един бронхит може да доведе до по-лоши заболявания – до тумор на белия дроб. Според лекаря това се случва често през последните години. Обясни, че има хора, които не са пушачи, а са с туморни заболявания на белия дроб. „Това е вече в резултат на мръсния въздух и праховите частици, които битуват. Той може да не пуши, но да има у дома отопление на твърдо гориво. Може да е и професионално заболяване – работа с електрожен, с цветни метали”, посочи лекарят.

Над пет пъти над нормата е замърсеността на въздуха на места в Добрич

Проблемът с мръсния въздух е много е актуален, сподели д-р Желязков. По думите му е изключително много е болезнено да виждаш, да знаеш какво може да се направи, но да не се прави. Даде за пример съвместна инициатива през миналата година на Дружеството за белодробни болести и Министерството на околната среда и водите, които са пропагандирали хигиената в обществения живот – смяната на дизеловите автобуси в градския транспорт с електрически, безплатна замяна, специално в София, на печките на твърдо гориво с такива на пелети. Това е държавното моделиране на проблема, коментира пулмологът. При нас спирането на горенето на твърдо гориво ще реши 30 процента от проблема, допълни той.

Не на последно място е и повишената податливост на болните от хронични белодробни заболявания към по-тежко протичане на съвременния бич на обществото – Covid-19, сподели специалистът.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *