Култура Общество

Излезе от печат вторият роман „Невинни” на Дияна Боева от Добрич

От печат излезе романът на Дияна Боева „Невинни“ (Издателство „Ерго“, София), който е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена. Отново се срещаме със запомнящите се персонажи… Романът ни внушава края на една епоха и предстоящите пълни с неизвестност времена – дотолкова, доколкото още не са претворени от авторката в евентуално продължение до трилогия или дори тетралогия. А иначе настоящето в книгата е само привидно спокойно…

Похвално е, казва един от двамата редактори, че Дияна оставя политическото под сурдинка, не набляга на тази „голяма картина“ – понеже българската история е по-скоро патологична.

До дни книгата ще бъде по книжарниците, включително и онлайн.

За книгата:

„ – Какво ще правим, Ирена? – едва промълви Александър. – Oбвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен…“

Максимумът за истината… какво ще правим – вие, всички – когато ме обвиняват мен. И с това приключваме… 30 години така приключваме, ние, българите… сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак – и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в сън… може би затова е пълно с гледачки и баячки… вместо лек, търсим късмет. Може и да ни се размине, да се случи чудо.

А сънят продължава… нашият паралитичен български сън. Страх ме е от възможна трилогия… следващата метастаза. Похвално е, че Дияна Боева оставя политическото под сурдинка, не набляга на тази „голяма картина“ – понеже българската история е по-скоро патологична.“

Веселин Веселинов, Канада

Откъс

„Морето си играе, не се вълнува. Флиртува със света наоколо. Капчици живот остават по брега. В тази раздяла няма никаква мъка. Просто капчиците се отдалечават от своето море и потъват в пясъка, като още известно време го задържат влажен и свеж. Изглеждаше, като че ли пясъкът проронва някоя друга сълза, а после с невидимото си голямо око се вторачва в морето отсреща. Години наред в морето отсреща се вторачваше и Ирена. Така и не успя да го види до онзи безкрай, за който беше чувала, че съществува. Протегна се.

В съседната къща до болницата имаше ново куче, което не джафкаше, а страдаше. Човек засвири с устна хармоника. Воят на кучето се усили, морето заигра някакъв див танц, хармониката издаваше отсечени звуци. Изведнъж кучето, морето и хармониката млъкнаха. Ирена присви очи, потри длани и се загледа в пода. Как е възможно всичко да се случва заедно и поотделно?“

Дияна Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература в ЕГ „Гео Милев“ – Добрич, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни всекидневници, както и в литературни издания и сборници. През 2016 г. излиза първият ѝ роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго“, Сф.). „Невинни“ (изд. „Ерго“, 2020) е вторият ѝ роман.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *