Водещи новини Здраве Общество

Психолог от Добрич за живота в пандемия: Да се концентрираме върху това, което ни дава усещане за сигурност

Как да се справяме със стреса и страха по време на пандемия? Всички сме изправени пред криза, каквато повечето от нас не са познавали. Хората са притеснени не само, че ще се разболеят, не само, че трябва да останат изолирани, но се безпокоят и за близките си, за работата си, за бъдещето. Как се отразява пандемията на живота ни, справяме ли се? Социалният психолог от Добрич Павел Павлов отговори на въпросите на Про Нюз Добрич.

Как се отразяват страховете от пандемията върху нашето поведение? Ще нарасне ли стресът сега, когато е обявен частичен локдаун?

Трудно е да се кажи дали ще нарасне, тъй като той и в момента е доста висок. Даже имам усещането, че този локдаун до известна степен ще успокои една част от хората, които имат висока степен на тревожност. За други, особено за онези, които трябва по някакъв начин да пренаредят ежедневието си, заради това, че децата им няма да ходят на училище, стресът ще нарасне. Но така или иначе той и в момента е доста висок. И това няма как да е другояче, тъй като почти една година ние сме в ситуация на застрашеност от цялостна промяна на живота, който сме живели досега.

Страхът е нещо нормално за хората. Ние по принцип сме устроени да изпитваме страх в различни ситуации и да преживяваме подобни състояния. Но е факт, че ние не можем непрекъснато да пребиваваме в условия на повишена опасност и състояние на страх. Затова е необходимо да се върви към намаляване на нивото на страха, което е съвсем естествено. Въпреки това хората продължават да изпитват страх и има различни начини за преодоляването му. Единият е хората да се концентрират върху онова, което им създава усещане за сигурност. Например да си мислим, че спазването на хигиената и правилата за дистанция понижава риска. Това е един от начините да се преборим със страха. Спазването на правилата е начин да се предпазим и от психологическите страхове. Но не бива да се прекалява с мерките за самоизолация, защото това може да създаде трайно нови страхове – например всяко излизане от вкъщи да бъде свързано с допълнителен стрес. Важно е да се гледа относително трезво на ситуацията и да се премерват рисковете.А на опасностите да се реагира по възможност адекватно, а не ирационално.

Може би е нормално хората да се страхуват от заразата, но можем ли непрекъснато да живеем в условията на повишена опасност и състояние на страх? Има ли предели за това?

Има предел. Ние сме устроени при крайни стойности на стрес и страх да намерим начин да ги преодоляваме. Ако не успеем да се справим с тях, може да се стигне до трайни психични проблеми, включително до психични заболявания.  От една страна трябва да се самонаблюдаваме и да следим кое ни повишава степента на тревожност, а от друга страна да се опитаме да се придържаме към обичайния си начин на живот, независимо от ограниченията, които се налагат в момента. Всяко преминаване на границите по отношение на нормалността води до промяна в психиката на хората. Затова съветите на специалистите са да се придържаме към обичайното си ежедневно поведение дори това понякога да не е много възможно.

До какви негативни състояния и проявления може да доведе страхът и изолацията?

Има много подобни изследвания, има такива, които показват, че тази пандемия влияе много на агресивното поведение на хората. Например в Северна Америка бяха правени такива изследвания за агресивно поведение към хора от азиатски произход в началото на пандемията, тъй като беше ясно откъде тръгва заразата. Наблюдаваме в момента подобно негативно отношение към хора, които са преминали през заразата. То е доста странно, на тези хора като че ли им е поставено някакво клеймо. За домашното насилие – повишава се степента му, въпреки че самото явление е трудно за наблюдение. Според данните хората по принцип стават по-агресивни, нормално е това да се усети и в домашната среда, особено когато семейните системи са дисфункционални и там по принцип е имало насилие. То се засилва, когато дълго време си затворен в тясно пространство заедно с друг човек.

Има психолози и горещи линии за помощ по телефона срещу паника от коронавируса. Това според Вас работещо ли е? Каква е ролята на психо-социалната подкрепа в подобна кризисна ситуация?

Психологическото консултиране и психотерапията не са особено популярни в България, независимо от развитието на тези услуги. Аз съм убеден, че подобни програми за консултиране в условията на тази криза биха били много полезни и за самите хора, и за организациите. Има например подобни програми за дистанционно консултиране за организационно възстановяване и развитие на бизнеса в условия на икономически срив в резултат на кризата. Те също са полезни, защото както отделните хора изпитват затруднения с риск за психиката, подобни затруднения изпитват и организациите, които също са поставени в извънредна ситуация. Аз бих посъветвал всеки, който има необходимост да сподели, да поговори с някого, да го направи по възможност със специалист. В България търсенето на подобно подкрепа не е особено популярно и не съм голям оптимист, че хората ще се обърнат към подобни форми на помощ. Но такива има и могат да се намерят такива възможности, още повече че част от тях са безплатни.  

Каква част от българите според Вас реагират по-спокойно и адекватно на произтичащото от пандемията и каква част – панически? Каква е връзката с характерологията на българина?

Мога да цитирам едно проучване, което е направено в периода март-октомври в България. От него се вижда, че доста нараства обемът на онези реакции у българите, които могат да бъдат определени като невротични преживявания в ежедневието. И това е изследване, направено сред икономически активни хора, хора с работа и добри доходи, най-дееспособната част от населението. Почти двойното нарастване на тази невротизация е изключително обезпокоително, защото представете си какво се случва при другите групи, които не са материално осигурени.

По принцип невротичното поведение се дели на две големи групи. Пасивната защита предполага очакване някой да ни разреши проблема, да изпълняваме мерките, да се подчиняваме. Това са една голяма група от хората, попаднали в това изследване, които са в състояние на отчуждение, отчаяност, затвореност. Другата група са агресивно защитаващите се, хора които отричат, критикуват, търсят виновници. Това на практика по някакъв начин успокоява тяхната тревожност, но в никакъв случай не им решава проблемите. Тези две групи показват реакциите на хората. При българите едва ли е по-различно от останалите и трудно можем да намерим някакво специфично обяснение в нашата народопсихология, което би ни отличило от другите. И в други страни, и при други народи има подобни начини на реакция. Струва ми се, че при нас тези, които са агресивно защитаващи се, са една идея повече отколкото в някои други страни.

Резонно ли е понятие като „бяла депресия“ – не си засегнат материално, имаш работа, средства и покрив над главата си, но си много потиснат?

Това е някакво популярно понятие, което не е научно изследвано. Изследвани са такива случаи, при които на пръв поглед няма  реална причина да си изпаднал в подобно състояние и въпреки това ти се случва. Така че има и съвсем логично обяснение защо хора, които са материално осигурени – преди малко споменах, изпадат в подобна ситуация. И то е защото те са извадени от зоната си на комфорт, към която дълго време са привиквали, и тази нестабилност, липсата на ясна перспектива – нещо, на което са били свикнали, би ги довело до изпадане в депресия. Разбира се, тук не говорим за клиничните форми на депресия, а по-скоро до някакво такова специфично състояние, свързано със загубата на опора.   

Има ли такова понятие, като „колективна травма“? Какво би било здравословното от гледна точка на психологията на поведение?

Има реакции, специфични за по-големи групи хора. Можем да говорим за общи модели на поведение, включително и на преживяване на своеобразна травма, по която хората си приличат. Факт е, че когато една заплаха засяга големи групи хора, ако тя е радикална, неочаквана и се случва много бързо, тя влияе по един и същи начин на тези групи хора, дотолкова, доколкото създава някакъв общ климат за несигурност, страх, недоверие към хората и институциите, дезориентация по въпроса за идентичността, песимизъм за бъдещето. Всичко това се преживява по един и същи начин от групи хора, които имат едни и същи характеристики. Има такъв феномен за колективна травма.  Самият факт, че непрекъснато има информационно облъчване за проблемите с коронавируса, показва, че ние сме едва ли не зависими и се влияем непрекъснато от този информационен поток. Това допълнително увеличава страховете и създава състояние на несигурност и липса на визия за бъдещето. На практика в момента всяко ново ограничение допълнително нагнетява напрежение – особено когато се променят тези ограничения, понякога без особена логика.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *