За коронавируса от първо лице - диригентът на хор "Черноморски звуци" Валентина Георгиева
Ковидситуцията е начин да се поспрем и да преоценим живота си. В това е убедена диригентката на хор „Черноморски звуци“ и вокалните школи при читалище „Паисий Хилендарски“ в Балчик Валентина Георгиева.
За нея датата 5 ноември е денят на свободата след домашно лечение на Ковид – 19.
„Разбираш истинският смисъл на думите СВОБОДА, СМИСЪЛ, ВЯРА, ЖИВОТ. Копнееш да стигнеш до гората и вярваш, че ще можеш да усетиш аромата на листата“, сподели тя на финала на 14-дневната карантина с благодарност към всички, които са и помогнали.
Благодари и на себе си – че не отстъпи на отчаянието, а продължи да се развива – с книги и упражнения.
„За всички, които се страхуват: яжте много плодове, дори и да не усещате вкуса им. Правете дихателни практики и вярвайте, че тялото ви е силно и може да се пребори“, е нейният съвет.
След 40 дни от лечението тя възнамерява да дари плазма за тези, които се нуждаят, кръвната й група е А положителна. А що се отнася до репетициите на пеещите хора от централното читалище: „Надяваме се да направим поне коледния концерт на 19 декември. Сложно е, амбицията е хубаво нещо, пеенето заедно дава кураж на всички нас. Но сега, тъй като е наистина пик на заразата, по-добре е да си пеем от компютрите вкъщи“.
-В последния ден на карантината, как се чувствате? По-голяма ли е способността ви да изпитвате радост?
-Чувствам се много добре, здрава, изпълнена с енергия. Нямам търпение да изляза навън, да се разходя край морето и да почувствам тялото си живо. Когато ти се случи това, разбираш, че има много по-ценни неща от тези, които гониш в ежедневието си, преследвайки графика, тичайки от един ангажимент към следващ. За мен ковидситуцията е начин да се поспрем. Случи ни се през март – не си взехме уроците, и сега ни се случва отново. Да се поспрем, да се огледаме, да преоценим живота си- това е ковид.
-От симптомите до карантината – вашият път?
-Аз се почувствах зле в един от дните. Веднага се опитах сама да се спася с много чайчета, джинджифил, лимон – неща, които знам, че са добри за имунната система. Тялото ми отказа да работи така цял ден, бях на легло. Сутринта, когато се събудих и реших, че всичко е отминало и мога да отида на работа, получих гласово съобщение от приятел, с когото бяхме заедно група хора предната седмица. Обаждането беше за положителни тестове в групата и че може и аз да съм се заразила. Изчислих, че на петия ден аз получавам симптоми. Обадих се на личния ми лекар и на д-р Малчева (пулмолог). Те ме посъветваха да си направя тест. Докато се връщах от Варна след тестването, бях сигурна, че съм победила вече, че нямам вируса, но вечерта получих резултата и беше положителен. Веднага се обадих на д-р Малчева, назначи ми антибиотик, витамини. Последва влошаване дотолкова, че този вирус във всеки един ден атакува различен орган от тялото ти. Аз го усетих така – първо мускулите, цялото тяло, след това усещания за недостиг на въздух, болка в ушите, премина в гърлото, запуши се носът, загубих усещания за вкус и аромати. Имаше и ден, в който усещах болки в мускулите на гърба. Това е нещо, което се движи последователно във всеки един орган от тялото – аз така го усетих.
-Още по време на изолацията през пролетта вие спазвахте стриктно правилата, защото осъзнавахте опасността и отговорността към близките и хората, с които работите като диригент на смесен хор „Черноморски звуци“ и вокалната школа. Вие сте и от хората, които не пропускат момент да се самоусъвършенстват. В тази посока как прекарахте карантината – в занимания, летаргия или …?
-Веднага след като разбрах, че съм положителна, казах на всички хористи, на родителите на децата, на всички, които съм контактувала в последните 48 часа. За мен това бяха около 50-60 човека. А тези, които бяха контактували в последните 24 часа, бяха посъветвани да се самоизолират в рамките на 10 дни. Радостна съм, че нямаше хора, които да ме осъдят и да реагират негативно. Всички проявиха разбиране, а това е ключов момент за теб, защото си изолиран вкъщи. Наложих си абсолютна дисциплина. Казах си, че срив в системата на тялото може да настъпи, когато аз самата се предам. Ще следвам стриктно неща, които ще ме държат активна. Създадох си навици на успеха, четях много, правих дихателни и двигателни упражнения според това как се чувствах. Нито за секунда не си дадох право да си помисля как ще издържа затворена у дома. Много е важно, че имам приятели и близки, които ми носиха покупки, храна, изхвърляха боклука – все обикновени битови неща, но когато си вързан в къщи... Много хора ми помогнаха.
-За премълчаването …
-Аз се уча да не съдя хората. Всеки има причина да прави това в живота. Считам, че всеки един трябва да бъда отговорен. Това е вирус, на който всяко едно тяло реагира по различен начин. Когато си положителен, всеки един човек, до когото ти се приближиш, излизайки до магазина или тръгвайки да свършиш поредната задача, щото си работещ и активен човек и семейството ти разчита на теб, трябва да си дадеш сметката колко е малка крачката да заразиш други, ти самият да грохнеш… И тогава реализирането на проекти и печалби няма никакъв смисъл, защото може утре да те няма… Лична отговорност носи всеки, който премълчава.
-Съвета ви към хората, които тепърва ще се стресират от диагнозата.
-В началото на 2020 година, когато бяха в Шри Ланка, там се запознах с един човек, нашия водач. Той през цялото време, във всеки един момент ни напомняше, че най-важно за хората в Шри Ланка е да градят добра карма. Защото тази карма гони тях и децата им поколения наред. Изхождайки от контакта си с този човек, бих посъветвала всеки един, ако има някакви симптоми, веднага да потърси лекарска помощ, да не чака да му стане по-лошо, да си направи тест, да се самоизолира и да се грижи за тялото си. И най-важното, по-добре вкъщи, отколкото много заразени хора.
-Кога ще бъдат възстановени репетициите на пеещите хора в централното читалище в Балчик?
Съгласно заповедите, до 12 ноември не бихме могли да водим активна репетиционна дейност, защото при 30 процента заетост на залата, трябва да бъдат десетина човека на репетиция. Тепърва ще обсъждам с ръководството, с хористите и с родителите на децата какво правим. В същинския си вид нашата дейност на този етап трудно ще може да се реализира. Ние сме планирали вече участия във фестивали, които вероятно няма да се случат до края на годината. Надяваме се да направим поне коледния концерт на 19 декември. Сложно е, амбицията е хубаво нещо, пеенето заедно дава кураж на всички нас. Но сега, тъй като е наистина пик на заразата, по-добре е да си пеем от компютрите вкъщи.
Албена Иванова
