Водещи новини Крими Култура Образование Общество

Преподавател, изтезаван по време на „възродителния процес”, осъди прокуратурата

Окръжният съд в Добрич постанови решение, с което осъжда прокуратурата на Република България да заплати 50 000 лв. на пострадал от т. нар. „възродителен процес“. Сумата представлява обезщетение за претърпени от  Х. М. неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на образуваното през януари 1991г. и понастоящем все още висящо наказателно производство, известно в публичното пространство като делото за „възродителния процес“.

Производството в Окръжния съд е образувано по внесен иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В исковата си молба Х. М. посочва, че има качеството на пострадал по воденото следствено дело заради задържането му и лишаване от свобода през 1985г., тежките условия, мъченията и изтезанията, на които е бил подложен и принудителното му изгонване от България през 1989 година. Ищецът настоява, че прекомерната продължителност на разследването нарушава правото му на разглеждане и приключване на делото в разумен срок, регламентирано в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

От представените по делото доказателства става ясно, че към началото на възродителния процес ищецът работел като учител по физика в с. Коритен, област Добрич. През 1985г. той бил мобилизиран и изпратен във военно поделение в гр. Роман, където му било сменено името. При завръщането си в дома в края на месец февруари бил убеждаван да се включи в пропагандата по селата, че смяната на имената е правилна. Поради отказа си бил заплашен, че ще пострада и през месец март същата година бил арестуван. В МВР прекарал 65 дни, като семейството му дълго време не знаело къде е. В средата на месец юни бил въдворен в лагера в Белене. През ноември 1985 г. бил освободен, но не му било разрешено да работи като учител, а бил изпратен на работа в овцеферма. През месец май 1989 г. принудително бил изгонен от България. С много трудности семейството му отишло при него след 5-6 месеца, където и останали да живеят.

В исковата си молба Х. М. изтъква, че предвид продължителността на делото, той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и безпокойство за резултата му, тревоги и страх от формалното му водене, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Оценява причинените му неимуществени вреди на 120 000 лева.

Прокуратурата като ответник оспорва основателността на иска и посочва, че продължителността на процеса била обусловена от фактическата и правна сложност на делото, огромния брой пострадали лица, повечето от които намиращи се извън страната, както и задължителните по закон множество процесуални действия, в това число изготвяне на следствени поръчки до Турция.

Окръжният съд прие за установено обаче, че в разглеждания случай е налице неоправдано забавяне на развитието на производството. Единственият начин, по който може да бъде оценен общият срок на наказателно производство от три десетилетия, е като прекомерен, коментира съдът. „Изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване е въпрос на организация и воля за извършване на необходимата оперативно-издирвателна работа по установяване на пострадалите при положение, че е на разположение ресурс на цяла една държава, а делото е от особено обществено значение“, пише в съдебното решение.

Съдът посочва още, че забавянето на производството по никакъв начин не е причинено от поведението на ищеца и на останалите пострадали, а напротив: „Интересът им от движението по делото е бил постоянен, съдействали са по всякакъв начин, включително чрез предоставяне на информация, сформиране на собствена организация, полагала усилия за ускоряването му с отправяне на сигнали до ръководството на Главна прокуратура, Министерство на правосъдието“.

По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди и размера на дължимото обезщетение, съдът приема, че както събитията по време на „възродителния процес“, така и делото за тях, са сложили отпечатък върху живота на Х. М. и на неговото семейството за продължителен период от време. „Към 1991г. ищецът е бил на 44 години, в активна възраст, а сега е на 73 години. Спрямо него са използвани средства и форма на натиск, изцяло извън закона, не е осъждан с влязла в сила присъда, по която да му е наложено наказание лишаване от свобода, но фактически е изтърпявал такова, прогонен е от собствената си държава и е следвало да започне живота си отново в чужда държава“, пише в съдебното решение. Допълва се, че са засегнати основни човешки права на ищеца – на свобода, на етническа принадлежност, правото на име, майчин език и на труд и то по насилствен, мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство начин.

По изложените съображения Окръжният съд в Добрич намери за справедливо пострадалият да получи обезщетение в размер на 50 000лв., като отхвърли иска за разликата над посочения размер.

Постановеният съдебен акт не е окончателен и може да бъде обжалван пред Апелативен съд-Варна.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *