Водещи новини - дясно Генерал Тошево Култура

В Ген. Тошево определиха победителите в националния конкурс „Дора Габе”

Приключи XIV Национален литературен конкурс за поетеси „Дора Габе“, съобщават от Община Генерал Тошево. В съответствие със спазването на всички противоепидемични мерки, наложени в цялата страна, официално награждаване на победителите не се състоя. Авторите на отличените творби бяха уведомени лично, като наградите им бяха изпратени на посочени от тях адреси.

Квалифицирано жури в състав: Иван Гранитски – председател, и членове: Боян Ангелов, Панко Анчев, Петранка Божкова и Маргарита Великова определи най-добрите произведения тази година. 

Ето и победителите в конкурса:

Първа награда – Петя Цонева Иванова от Габрово;

Втора награда – Нели Коларова от Добрич;

Трета награда – Даниела Добрева Петрова и Людмила Иванова Тодорова – и двете от София;

Поощрителни награди – Оля Стоянова от София, Гюлшен Алиева Караманлиева от Плевен, Христина Борисова Главанова от Севлиево и Детелина Стефанова от Ямбол.

 Специалната награда на издателство „Захарий Стоянов“ беше присъдена на София Милева от Хасково, а приз на издателство „Български писател“ спечели Мария Матеева Шопкина от  София. 

 С грамоти и материални награди – книга с поезия на Дора Габе и „Крайовската спогодба“, Община Генерал Тошево награждава следните творци от област Добрич, представили се достойно в конкурса: Рада Колева Въртунинска от Добрич; Емона Енчева Донева от Добрич и Елена Маринова Демирева от Шабла. Награда получи и литературен клуб „Калина Малина“ към НЧ „П. К. Яворов 1920“-София, както и Светла Тодорова Великова от Варна за своите детски стихове.

Бялата птичка

Есента своя струнен концерт от крила композира –

върху правите жици са кацнали ноти безчет.

И една по една, всяка трепва, започва и спира

като драснат набързо от Моцарт величествен ред.

 А под тях моят ден накуцуква и пак криволичи

с непохватната стъпка на малък замислен земляк,

и със цялата бедност на своята сила обича

полетялата музика лятна на птичия мрак.

Ветровете са трупнали златни глави на балкона

на голямата черна смокиня, превита от плод.

Те листата и бавни, заслушани в синьото, ронят.

Лист по лист се отронва сърцето и моят живот.

Може би, ако той някой ден се научи да тича

и ме впрегне в една натежала от жито кола,

ще се втурна да търся напред, все по черните жици,

на надеждата чудното, тихото, бялото „ла“.

И по целия път, вдигнал прах като златна къделя,

всяка песен за хляб ще се връща във късния ден.

Ще са всичките птици в сърцето ми ангелски бели,

даже бялата птичка добра да не литне над мен.

Петя Цонева Иванова

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *