Първият кмет на Добрич

Международната политическа обстановка през 1940 година е „сложна и противоречива“– както пише в пресата тогава. Причината е започналата Втора световна война. Политиците от балканските страни се надяват с дипломатически ходове да останат встрани от военните действия. България обявява неутралитет. В същото време към Румъния се предявяват справедливи териториални претенции от СССР, Унгария и България. Върху части от тези държави, след Първата световна война и последвалия Версайски договор, изкуствено се създава Велика Румъния.

Цар Борис III с правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов се заемат с решаването на „Добруджанския въпрос“ – Южна Добруджа, окупирана от Румъния почти 27 години (от 1913 г. до 1940 г.) да се върне в границите на България. Правителството на Г. Кьосеиванов през април 1939 г. изготвя „Директива 19“, в която тази тема е приоритетна за външната политика на страната. Правителството на Б. Филов започва преговори с румънската страна на 19.08.1940 г в гр. Крайова. Българската делегация е от девет членове, водени от дипломата Светослав Поменов. В нея влиза и генерал-лейтенант Георги Попов, бъдещият генерал- губернатор на Южна Добруджа. Безспорна е заслугата на цар Борис III през тези три седмици на разговорите. Проявява такт и далновидност и настоява твърдо решенията да са мирни, дори когато военните специалисти са на ръба на търпимост. Многобройната румънска делегация непрекъснато поставя нови условия, претенции и увъртания. Основната задача на българските делегатите е да не позволят оставането на Силистра и Балчик под румънско управление. На 7 септември същата година договорът е подписан и получава името Крайовска спогодба 1940. Специалистите считат, че това е един от върховете на българската дипломация. Постига се справедливост на международен терен, без война, без кръвопролития и невинни жертви.

Идва време за мобилизация на вътрешния административен капацитет на страната ни. Българската държава, за да осигури максимално безпроблемно прехода на властите се нуждае от подготвени и мотивирани личности. Естествено, ако притежават и лидерски умения, кандидатите се поставят в графата „идеални“.

По темата ясна позиция заема добруджанският краевед и родовед Атанас Пеев. В своята книга „Кметовете на град Добрич“ стегнато и достатъчно информативно предава заслугите на Кирил Старцев като първи кмет на гр. Добрич след Крайовската спогодба. Ето какво казва авторът за кмета, седнал в жаравата на проблемите: „Макар и да е управлявал града за кратко време, стойностните слова за него и след толкова години са заслужени. Бил е широко скроен човек, с висока обща култура и интелигентност и превъзходен административен опит. В сърцата на добричлии винаги ще има място за неговото име.“

К. Старцев завършва мъжката гимназия в Русе. Продължава във Военното училище и след получаване на офицерско звание участва в Първата световна война. След края ѝ се записва да учи в Лозана, Швейцария. Завършва Политехническия университет като строителен инженер. Придобива трудов и житейски опит. Създава семейство и жизненият му път го отвежда до позицията кмет на град Русе. От 1934 г до 1940 г. под ръководството му се оформя центърът на града. Водоснабдява както града така и областта. Способностите и делата му го издигат до председател на съюза на българските градове. С този актив и качества започва работа от 11.09.1940 г. като кмет на Добрич. Оперативно създава екип за работа в Добричката община. Координира работата на създадения русенски комитет за събиране на помощи за нуждаещите се. С компетентност и коректност успява да създаде нормален ритъм на работа и живот в града и околността. Голямото предизвикателство започва когато пристигат първите преселници от Северна Добруджа. Това е началото на ноември.

Температурите падат, вечер се застудява и се чувства дъхът на зимния сезон. Успява да създаде организация по изхранването и настаняването на неколкостотин семейства по близките села. Това напрежение, както и големите трудности с които се бори, се отразява на здравето му. Необходимо е лечение и връщане на работното място в Русе. От ноември 1944 г. за няколко месеца е в така наречения „трудов лагер“. Но това не е единствената му „проверка“ от новата власт. От 1956 г до пролетта на 1959 г. е в лагера на остров Белене. Не е ясна каква е причината за тази репресия, като се има предвид, че не се е занимавал с политическа дейност. Кончината му е на 12.12.1962 г.

С „Първият кмет“ работи и командващият Трета армия – генерал-лейтенант Георги Попов. Назначен е за генерал-губернатор на Южна Добруджа също на 11.09.1940 г. Тази длъжност е повече почетна и престижна, отколкото отговорна и организаторска в сравнение с кметската. Тук не се изисква такава мащабност при полагането на големи грижи за хората. Но се изисква много знания, умения и дисциплинираност при осигуряването на спокойствие и сигурност на мирното население.

Освобождаването на окупираната територия завършва на 1 октомври 1940 г. Започва новото време на Южна Добруджа, присъединена към Майка България.

Ползвана литература и материали :

Пеев, Атанас. „Кметовете на град Добрич“, издание 2004 г.

Попов, Радослав. Статията „Великите сили подкрепят България за Южна Добруджа“ - https://armymedia.bg ,

Уикипедия – свободна енциклопедия

Стефанов, Стефан. „Генерал-губернатора на Южна Добруджа“.

Недялко Илиев