Честваме годишнини от Крайовския договор и Добричката епопея

На 7 септември 2020 година се отбелязват 104 години от Добричката епопея и 80 години от подписването на Крайовската спогодба.

Събитията, свързани с Добричката епопея, започват на 1 септември 1916 г., когато с Манифест на цар Фердинанд България обявява война на Румъния. Българското общество възприема това като справедлив акт на историческо възмездие срещу вероломното заграбване на Южна Добруджа през 1913 година по време на Междусъюзническата война. Вестта за обявяването на войната е посрещната с огромно въодушевление от войниците и офицерите на Трета българска армия.

При селата Кочмар и Карапелит конната дивизия на генерал Иван Колев извоюва първата внушителна победа за българското оръжие. Тук българските кавалеристи разбиват цяла румънска пехотна бригада. На 4 септември 1916 г. части от Варненския подвижен резерв начело с генерал Тодор Кантарджиев влизат в Добрич, посрещнати с цветя и сълзи от ликуващите граждани и от тържествения звън на камбаните.

Рано сутринта на 5 септември 1916 г. с мощна артилерийска подготовка започва атаката на Тутраканската крепост. Въпреки ожесточената съпротива на противника, с цената на много жертви, войниците от 1. Софийска и 4. Преславска дивизия превземат до вечерта първата укрепителна линия. На следващия ден атаката продължава със същия устрем и до обяд е превзета втората отбранителна линия на крепостта. В плен попадат над 28 000 войници и офицери, както и цялото въоръжение на противника.

На следващия ден многочислени румънски и руски войници настъпват към Добрич. Започват тридневните кръвопролитни боеве за отбраната на града, запечатани в съзнанието на съвременниците като „Добричка епопея". Бойците от варненските войски, заедно с полковете от Бдинската дивизия - 35. Врачански и 36. Козлодуйски, храбро отблъскват атаките на числено превъзхождащия ги противник. Жителите на града не остават безучастни към битката - носят патрони, гранати, вода за охлаждане на картечниците и се грижат за ранените.

Най-решителен за сраженията от Добричката епопея се оказва 7 септември 1916 г., когато в боя се включва Сърбо-хърватската доброволческа дивизия. Добрич обаче е спасен благодарение на пълководческия гений на предводителя на българската кавалерия. Узнавайки за тежката ситуация, в която са изпаднали бранителите на града, той не се поколебава да вземе единственото правилно, макар и много рисковано решение. Генерал Колев насочва към Добрич полковете от своята дивизия, които заедно с две дружини от 16. Пехотен Ловчански полк извършват шестчасов преход към града. Храбрите български кавалеристи се врязват устремно във фланга на противника, помитат го и го обръщат в бягство.

(По текст на историка Радослав Симеонов)

На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва договорът, който след 27 години чуждо владичество връща Южна Добруджа отново на България. Цялата страна е залята от всенародна радост. Дворецът е засипан от поздравителни телеграми, обявяват се тридневни национални тържества. В добруджанския квартал на София, добруджанци застилат всички улици с килими. С неописуем възторг те посрещат ген.Тодор Кантарджиев - освободителят на Добруджа през 1916 година. Цялата страна се оглася от националния химн, химна на царя и песента „О, Добруджански край".

След ратифицирането на Крайовския договор, за Южна Добруджа заминават избраните от правителството български административни власти, начело с генерал Жилков. Те пристигат в Добрич на 15 септември. Според клаузите на договора, Южна Добруджа е разделена на четири зони, в които българската войска трябва да влезе от 21 септември до 1 октомври. За неин главнокомандващ и за генерален управител е назначен ген.-лейтенант Георги Попов. За първи кмет на Добрич е избран Кирил Старцев.

На 25 септември 1940 година от Варна за Добрич тръгва българската войска. Още в ранното утро целият град е обкичен с българския трикольор, народът се стича и запълва от двете страни главната улица, чак до варненския мост. В храм „Св.Георги" се отслужва тържествен молебен. Войските се посрещат с хляб и сол, хората прегръщат синове и братя, с които са били разделени от граничните синори. Звучи химнът „О, Добруджански край", а официалните лица заемат местата си на трибуната. Сред тях са ген. Георги Попов, кметът Кирил Старцев, съпругата на Йордан Йовков Деспина, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, чуждестранни аташета и много други.

На 26 септември от Добрич войската потегля за завземането на трета и четвърта зона. Нейният поход през новоосвободена Добруджа завършва на 1 октомври 1940 година в Силистра./РИМ- Добрич/