На 83 години Мария от Добрич е доброволец за прегръдка и разговор с тежко болни
„Възрастта няма никакво значение. Важното е да си успял да се съхраниш и да си здрав”. Това споделя за Про Нюз Добрич "розовата дама" Мария Пейчева. Днес тя е рожденичка и навършва 83 години. Също е и именичка, разказва, че е кръстена Мария, защото се родила точно на празника Успение Богородично. А е "розова дама", защото и на тази възраст продължава да работи като доброволка в център за психологична и немедицинска грижа за страдащи от хемотологични заболявания в София.
Мария е родена в Констанца, Румъния. По силата на Крайовския договор, сключен през 1940 година, родителите й се преселват в България. В нашата страна е живяла в различни градове – във Варна, Пловдив, София, Дряново. В Добрич е от 1946 година. Тук завършва средното си образование в тогавашния Механотехникум. Назначават я в училище като чертожник-конструктор. След това учи в Института за учители специалисти в София. Работи като преподавател по специални предмети – машинно чертане, технология на металите, стругарство като практика. През 1975 година завършва Софийския университет със специалностите психология и педагогика. Продължава с дисертация, придобива т. нар. тогава аспирантура с 3-годишен курс на обучение. След това е изтеглена в Окръжния съвет ”Просвета” в Добрич. Назначена е като психолог и управител на Центъра за професионално ориентиране. Пенсионира се като психолог в Механотехникума.
„През 1992 година, за съжаление, само на 55 години, когато много добре вече знаеш какво да правиш, как да го направиш трябваше да изляза на пенсия”, споделя Мария. За нейно щастие в Добрич се открива филиал на Славянския университет-София, и в продължение на 3-4 години преподава в него обща психология, възрастова психология, детска психология като хонорован преподавател.
След закриването на Славянския университет започва дейността на Мария като доброволка. Установява се в София, където са децата й и започва работа в хоспис за възрастни хора. Не спира обаче да учи – в продължение на пет години изкарва и позитивна психотерапия. Когато завършва продължава да увеличава квалификационната си дейност с посещение на различни школи. Доброволката споделя, че най-голямо впечатление й прави неорайхианската школа, която коренно променя някои черти на характера й, води до това да се чувства свободна. Мария споделя, че възпитанието, което е получила от родителите си, е било да слуша, да се подчинява, да прави това, което й кажат. „Тогава методите на възпитание не бяха убеждение и любов, а бяха наказанията”, посочва тя. По думите на жената това повлиява изключително много в детска възраст при изграждането на характера. Няма ги така нар. гевезелъци – да кажеш на детето, че го обичаш, да го помилваш. Всичко това се променя в нея и тя е много благодарна.
На 70 години Мария започва да учи психодрама. „Така се открехна една друга врата в моя живот – че никакво значение няма възрастта. Важното е да си успял да се съхраниш и да си здрав. Много е важно да се освобождаваш от болката, от тревогата, от преживяванията, от негативните чувства, които преобладават. Всички тези неща се преодоляват тогава, когато не ги задържаш в себе си. Задържиш ли ги започват вече психо-соматичните заболявания, заболяванията на тялото”.
В момента Мария работи като доброволка в център за психологична и немедицинска подкрепа в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София с ръководител Велислава Донкина. Центърът е открит на 29 август 2019 година, той е със седем психолози. „Ежемесечно, заедно с лекарите, провеждаме семинари по определени теми. Работим основно чрез индивидуални консултативни срещи, като за целта е създадена една специална стая за пациенти, в която хората се срещат с психолога или със своя лекар в спокойна обстановка”, разказва жената. Друг важен аспект от дейността им е работата с близките, които са придружители на пациентите в по-тежко състояние.
Психолозите са си разпределили работата и Мария с огромно любопитство и желание се включва в групата на т. нар. "розови дами". Наименованието идва от едноименната книга на френския писател Ерик-Еманюел Шмит. „С една моя млада колежка работим като "розови дами". Не ходим с бели престилки, а сме с розови екипи и основната ни задача е контактът с болните, близостта с този, който има желание да сподели за болката, която изпитва. Ние сме тези, които се усмихваме, държейки ръката му. През цялото време ние изслушваме болния, когато той споделя за най-трудния момент в живота си, в който му казват, че заболяването му е сериозно”, разказва доброволката. Тя споделя, че независимо от възрастта плановете на тези хора се преобръщат, те си задават въпроса „Защо точно на мен се случва?”
В тази връзка нашата дейност е много, много трудна, посочва Мария. „Ние се съобразяваме с характерите на тези пациенти, с емоционалното им състояние – обяснява тя. - Те са объркани, в шок и това представлява отговор на едно травматично събитие, стрес, което се случва в живота им. Имат едно нетипично за тях поведение на тъга, непрекъснато преживяват тази болка, която дори се въздържат да споделят със своите близки. Тъй като човек по принцип е по-активен и контактен в момента на обявяването на неприятната новина те се отдръпват, нямат желание за нищо, избягват да говорят. Някои от тях стават сприхави, раздразнителни. И ние работим за това максимално да поддържаме духа и равновесието им”. По думите на жената лекарите си вършат работата и правят всичко, което е необходимо за страдащото тяло, но останалото - за ежедневните тревоги, болки и мисли, трябва да се споделя с психолог. „В един такъв труден момент ние всички сме над болните с цел да помагаме максимално. И всички колеги го правят с изключително голямо внимание, любов и положителни мисли”, допълва доброволката.
Мария Пейчева споделя, че има прекрасно семейство, две дъщери, петима внуци, един правнук. Много добър съпруг, с когото през декември ще навършат 62 години съвместен живот.
По повод рождения й и имения й ден я питаме какво ще си пожелае в личен план. „Моят личен план е неразделно свързан с всички хора, аз съм една от многото. Искам да споделя, че в основата на всички заболявания са конфликтите. Нека да бъдем по-добри един към друг. Нека не се опитваме да променяме човека срещу нас, а да се опитаме да променим първо себе си. И тогава, аз съм сигурна, ще бъдем по-добри, ще можем да помагаме на всички хора. Нека се обичаме”, отправя посланието си Мария.
Снимки: кадри - бТВ
