Как първата българска банкнота оцеля - вече 135 години

На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" е отпечатана първата българска банкнота. Тя е пусната в обращение под номер 000001, а номиналът ѝ е 20 лева. Едновременно с нея е отпечатана и и банкнота с номинал 50 лева.

По цветове и размери, първите банкноти изобщо не приличат на познатите в последните години български хартиени левове. Двадесетолевката е с размери 150 на 97 мм, а в горния ляв ъгъл е отпечатан държавният герб. Има щампован и воден знак на БНБ.

Това е и първата златна емисия на България! Парите от нея имат покритие в злато, което – както пише и на лицевата страна на първата ни 20-олевка – "може веднага да бъде изплатено на предявителя от Българската народна банка (БНБ) в замяна на банкнотата".

Банкнотите от 20 и 50 лева влизат в обращение месец след отпечатването им – на 1 септември, по силата на закона от началото на 1885 г. С него, БНБ става държавно кредитно учреждение, което получава правото да издава банкноти.

Първата емисия е приета с недоверие от хората, а е и сравнително малка като стойност - 213 хил. лева. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети.

Времето до появата на първите книжни пари у нас - минали са едва няколко години от Освобождението, а Съединението на Княжество България с Източна Румелия тъкмо предстои. Нищо странно няма във факта, че в българската парична политика липсва порядък. Предстои тепърва да се оформя като такава. Времето е белязано от многостранно влияние - както външно, така и вътре-политическо и икономическо. Младата тогава Българска държава търси национално и териториално обединение.

За да се интегрира икономически, а и за да гарантира независимостта си, държавата се нуждае спешно от свои собствени пари. Най-напред са изсечени първите монети (стотинки) - в Бирмингам, Англия. Следват и първите левове – по 1 и 2, но на сребърни монети, сечени в Русия.

Свикнали с монетите, българите по онова време приемат книжните пари с нескрито недоверие. Нищо че са можели да бъдат обменяеми в злато, а по-късно – и в сребро. Това правило важи и за първата българска столевка - отпечатана две години след банкнотите от 20 и 50 лева. Обращението на първите български банкноти трае едва 20-на години – до 1907 г.

Напълно са унищожени през 1914 г., след което се срещат рядко - най-вече в частни колекции. Оцелелите купюри са изключителна рядкост, а цената им е достатъчно висока, за да им гарантира съхранение в частни или държавни трезори.

Художественият проект и за трите емисии е на българина Георги Кирков - в онези години, единствен роден специалист по модерни графични изкуства.

Периодът на появата им е уникален и с това, че управител на БНБ по онова време е известният банкер, политик и общественик Иван Евстратиев Гешов. По бащина линия той е от известен карловски род на търговци и банкери.

Съхраняването на първата българска банкнота - вече 135 години, дължим не на този влиятелен човек, а на обикновен габровски търговец в Галац, Румъния. Името му е Васил Тюлюмбаков. Първата отпечатана българска банкнота от 20 лева попада в ръцете му още през 1897 г. - по време на кампанията по пренасяне костите на Васил Априлов, от Галац в Габрово, във връзка с 50-годишнината от смъртта му.

До този момент, банкнотата е била притежаниe и на мнозина други, но само Тюлюмбаков оценява нейната потенциална стойност и достойнства. В случай, че е искал, спокойно е можел е да я обмени и с равностойността ѝ в злато - да си закупи една голяма нива например. Вместо това, Тюлюмбаков решава да я задържи.

Преди смъртта си я завещава на своя наследник – учителят Христо Тюлюмбаков. Съхранената 20-олевка е в изключително запазено състояние. Единствено горният ѝ ляв ъгъл е откъснат.

През 1961 г. Христо решава да предостави ценната купюра на Регионалния исторически музей в Габрово - срещу сумата от 250 лева. И така, вече 135 години след отпечатването си, тя може да бъде видяна от всеки, стига да посети Габровския исторически музей.

Историята на съвременния български лев започва малко след Освобождението, когато е официално приет като българска парична единица - на 4 юни 1880 г., със Закона за правото на резание монети в Княжество България. Година по-късно са отсечени и първите български монети.

Любопитно е и това, че още по онова са се фалшифицирали пари.

В архивите - в запазена лична кореспонденция на хора от онова време се споменава, че в края на 1908 г. столични търговци започнали да се оплакват, как нагло им пробутват фалшиви петолевки. „Ментетата са майсторска направа и се отличават от истинските само с по-голямото си тегло и с това, че надписът по ръба „Боже, пази България“ не е почернен. Вътрешността на ментетата вместо от сребърна е от никелово-оловна сплав, за заблуда на окото леко е посребрена само повърхността“ - пише Петър Величков в „Софийските потайности“.

източници: Nartional Geographic, lifebites.bg, bg.wikipedia.org