Балчик Водещи новини Общество

Добруджанският род Ючормански – история за богатство, убит депутат и един надгробен паметник

Родовите истории не са най-интересното нещо за четене, освен ако не са за твоя род. Някакви хора се родили, оженили и умрели. Забелязали ли сте, че това е основната информация за един човек? Но какво се случило там – между тирето на родил се и умрял, остава в миналото и никой не го помни. Или почти никой. Тези истории, макар и не мои, са ми интересни, заради възможността да проследя раждането на едно богатство, начина по който се разпределя и какво се случва в живота на хората в това семейството през поколенията. Доколко парите определят и променят хората и техните отношения. Това дава възможност да се научи много и да се види дали всичко зависи от богатството или е, както казва Атанас Буров, „Парите покваряват дребния човек, но извисяват големия!”

Американците пък казват, че богатството се задържа в семействата три поколения. Първото поколение е това на изследователите, пионерите и основоположниците. Те много често са необразовани, но с много труд и ентусиазъм поставят началото. Работят къде законно, къде не толкова, произвеждат и търгуват.

Следва второто поколение, което вече е материално обезпечено. Те от малки участват в работата и знаят всичко за нея. Изпращат ги да учат и връщайки се, те продължават работа в семейния бизнес, като го извеждат на друго ниво – участват в политиката, печелят депутатски места и допринасят за разрастването на богатството.

Третото поколение е това на артистите и художниците. Третото поколение разбира от изкуство и харчи пари за скъпи картини, произведения на изкуството. Те самите стават част от културния елит или се отдават на различни пороци, но губят способността си да печелят пари и разпиляват събраното от предишните две. Разбира се, винаги има изключения. Дали е така в българските родови истории е трудно да се проследи, защото при нас нещата са били доста по-различни. Първо заради турското робство, в Добруджа – заради румънската окупация, а по-късно и социализмът, който сложи окончателен край на богатствата на тези фамилии.

Една плоча на стара, балчишка сграда, един разказ на баща ми от детството и надгробен паметник в едно селско гробище, обърнат на запад, вместо на изток, провокира интереса ми и поисках да разбера кои са тези хора, какво означава името им и какво се е случило с тях и техните наследници.  Така стигнах до историята на един джелепин, трите му съпруги, голямо богатство, нелепо загинал чифликчия, първият убит в България депутат и близкородствен брак. Общото между всички тях е родоначалникът им – Христо Георгиев Петров.

Историята на петимата братя и техния баща

Христо дошъл в Добруджа от Новозагорско в края на 17 век и се заселили в добруджанското село Джеферлии юч орман. Името на селото днес е Тригорци /в превод от турски „юч орман” означава „три гори”/. Той имал два брака, от които му се родили две деца – Димитър (станал известен по-късно, като Кискина) и Катерина. След като овдовява за втори път, Христо се оженил за Агора Чекалополус от село Кокарджа, Северна Румъния, която също е вдовица. Агора дошла, за да се ожени за Христо, като освен  торбата с жълтици за която говорят всички, водила и три деца – Янаки, Коста и Стамо. От брака й с Христо се раждат още три момчета – Никола (Николаки), Атанас (Танасаки) и Матей (Матаки), явно гръцкият корен на майката е причина за двете имена на децата й.

Руско-турската война дава възможност на многолюдното семейство да разгърне потенциала си на джелепи (търговци на добитък), какъвто е бил Христо.  Братята се разделят на две. Едните минават Дунав и се свързват със свои роднини там, а другите остават в Добруджа. Купуват евтин добитък от свободните територии и с помощта на останалата част от фамилията, го продават на руснаците на цена в пъти по-висока. Така края на войната заварва фамилията с много злато и пари в брой, които те влагат в имоти и земи, изкупувани от изселващите се турци. Успяват да се сдобият с по-голяма част от имотите в село Джеферлии юч орман, останалите са изкупени от Петър Ненов – другият богат собственик от същото село.

От доведените от Агора деца в България остава само Янаки, другите се връщат в Румъния. Янаки започва да управлява имотите на стария Христо и да изпраща тайно от пастрока си по-малките си братя да учат, след което всеки от тях наследява или си купува свой чифлик и се отделя от семейството.

Съдбата на четиримата братя от плочата над сградата е различна. На нея Янаки не присъства, защото е имал друг баща и, макар да е работил и наследил имоти на семейството, той носи друга фамилия и сам поставя началото на рода Янакиеви, сред които има много видни наши съграждани.

Димитър, на който са казвали Кискина, е най-голям от братята. Той е от предишен брак на Христо и наследява и управлява чифлика в село Кремена и слага началото на рода Кискинови.

Матей (Матаки) също наследява чифлик някъде около Балчик и се жени за дъщерята на собственика на другата половина от село Тригорци – Петър Ненов. Той поставя началото на рода Матакиеви.

Атанас или Танасаки наследява чифлик в село Великово, занимава се и с търговия на зърно и има складове на пристанището. В периода 1903-1904 година е бил кмет на Балчик, но по време на негов отпуск, чрез таен вот е заменен от Стефан Задгорски, за който това е втори мандат. Атанас Ючормански е и един от основателите на Земеделска търговска акционерна банка „Плуг”, създадена през 1911 година в Каварна, а след войните преместена във Варна, а по-късно в Провадия, където съществува до 1947 година.

Сградата в Балчик, на която е плочата с имената на братята

Най-запомнен от братята е Никола Ючормански. Той ще остане в историята на рода не само с умножаване на богатството си от търговия със зърно, със складовете на пристанище Балчик, на които с големи букви е било изписано името на фамилията, с построеният по негова поръчка хотел във Варна, който е бил една от хай-красивите сгради в града, но и с нелепата си и трагична смърт. Никола е първият, който приема името Ючормански. Той забогатява много от търговията със зърно и всеки го знаел, като Николаки Ючорманлията, затова той избира прякора си за фамилия. Последват го и някои от другите му братя. Петър Габе нарича Никола Ючормански „най-големия лихвар и страшилището на добруджанското население” по повод касирането на избора на Габе за народен представител и изпращането на Ючормански на негово място, като депутат в парламента на следосвобожденска България. 

Хотелът с магазини построен по поръчка Ючормански във Варна

Няколко години по-късно, на 2 август 1900 година, на Илинден, Никола на връщане от Варна, минава да нагледа чифлика си в село Одърци. Денят е горещ,  работниците са уморени и искат почивка. Чифликчията се ядосва, че ще спрат работа. Той чува, че вършачката на Кьор Пенчо, с който били конкуренти, не спира и продължава да работи. Разрешил на човека, захранващ вършачката, да седне да яде, а той ще застане на негово място. Да „храниш вършачката” не било лесна работа, а уморителна и опасна. Искало се опит и съсредоточаване.  Според местни хора, Никола извадил джобния си часовник да погледне колко е часа и при прибирането му той пада и увисва на верижката си. В опита си да го прибере Никола се приближава много до „устата” на машината и тя захваща ръкава му, а малко по-късно и него самия и буквално го смила.  Смъртта му остава в местния фолклор с народна песен и с надгробния паметник на Никола Ючормански  в село Одърци, който и сега се извисява в старото гробище. Бил е богато украсен със златни елементи, които скоро след това са ограбени. Но защо е обърнат на запад, вместо на изток, както повелява традицията, остава загадка.

Паметникът на Никола Ючормански в Одърци
Паметникът с името на починалия

Не по-малко е трагична е съдбата на синът на Никола Ючормански – Божидар. Той ще остане в историята, като:

Първият убит в България депутат

Датата е 27 декември 1915 година и депутатът в XVII обикновено народно събрание – д-р Божидар Николов Ючормански, след като е прекарал 2 часа в най-популярния за времето си клуб „Юнион”, е тръгнал към дома си. Към 20.30 часа той си взема довиждане със своите приятели и съпартийци и тръгва към Градската градина, от където е пътят му. Военно време е и по улиците на София няма почти никой. Близо до входа на Народния театър е спрян от млад мъж. Ако някой ги наблюдаваше отстрани щеше да види два силуета, които се ръкуват, като добри познати и повеждат разговор,  който  скоро излиза извън рамките на добрия тон, ако се съди по ръкомаханията. След около пет минути д-р Ючормански спокойно тръгва към дома си. В това време неговия събеседник  вади револвер от джоба си и стреля три пъти в гърба на депутата. След което насочва пистолета към слепоочието и се прострелва в главата. Народният представител пада на плочите и започва да се гърчи в конвулсии. Двама постови стражари чуват изстрелите и се притичват на помощ. Те качват във файтон още дишащия Божидар, който да го закара в Александровска болница, но по пътя той издъхва. Неговият убиец умира на място.

Убиецът Парашкев Димитров

Кой е депутата, кой е неговият убиец и защо се стига до тази кървава драма останала в историята, като първото убийството на депутат в България?

Божидар Ючормански е роден в Балчик през 1881 година. Баща му тогава е вече известен варненски търговец и чифликчия. Младият Божидар завършва Роберт колеж в Цариград и икономика с докторат от Лайципския университет. Той е лидер на Народнолибералната партия /стамболовистката/ в морската столица и от нейната квота е избран за народен представител в XVII обикновено народно събрание.

Убиецът му се казва Парашкев Димитров. От намерените у него документи стават ясно, че той живее в Русе и работи, като словослагател в местна печатница, а родом е от Силистра.

Каква е причината за убийството? Една от версиите по които работи следователят по делото Тинко Папазов е скорошното уволнение на Димитров и не уредни сметки с фамилия Ючормански, при които той е работил на чифлиците им. Близките недоумяват как е възможно. Те дори не се сещат за такъв работник и по-скоро залагат на версията за политическо убийство, заради близостта на Ючормански със Стамболов и дори твърдят, че доктора е сбъркан с известния политик и е убит по погрешка. Каква е била действителната причина за убийството му остава мистерия и до днес.

Единствен наследник на Никола, след като обезщетява останалите си роднини, остава синът му Асен Ючормански. Той наследява  21 134 декара земя и 6037 декара гора, за които повежда дълги битки първо с румънските власти, които по един спорен техен закон от 1924 г. му отнемат 1/3 от имотите, а по-късно и с българските институции в опит да си върне заграбеното. Това го изтощава морално и материално и докато води тези съдебни битките идва 9 септември 1944 година и после всичко е ясно.

Писмо от Асен Николов Ючормански до председателя на българо-румънската комисия за връщане на отнето имущество

Разхождайки се из историята на този род разбрах и за брак между наследници на двама от синовете на Христо. Внуци на Янаки и на Димитър се женят помежду си с цел да не се разпилява богатството. Макар близкородствен, при този брак няма кръвосмешние и фактът само доближава фамилията Ючормански до традициите на други известни родове, в които браковете между  близки роднини са често срещани.

Голям и много богат род са били Ючормански. Много и известни хора произхождат от него. В Добрич също има много техни наследници, които и сега ползват спечеленото от 5-мата братя и техния баща. Всеки от тях е оставил своята следа в историята и паметта на близките си. Голяма част от тях са завършили престижни университети у нас и по света – те са доктори, икономисти, инженери, адвокати, политици и банкери. Родителите им са били достатъчно далновидни, за да прозрат колко е важно образованието. По ирония на съдбата, според един от изследователите на рода – Георги Топалов, сега има само един човек, който носи фамилията Ючормански, тъй като повечето от децата в рода са били момичета, а и не всички наследници са приели тази фамилия. Това е Николай Асенов Ючормански, който е известен наш специалист и коментатор по шах.

И сега сме свидетели на времена, в които се поставя началото на богати фамилии с големи чифлици. Дано имат мъдростта да четат историята на тези преди тях, да се поучат и да се погрижат да образоват второто поколение, а за третото… дано са от изключенията!

Използвани са материали от Държавен архив Добрич и вестник „24 часа”

Диана СТЕФАНОВА

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *