Неволята помогнала на пчелар от Добрич да овладее дърводелството

Повечето добричлии познават Красимир Костадинов от фермерския пазар, който се организира в Добрич. Медът и пчелните продукти, които предлага местният производител помагат на много от тях. Но малко са хората, които знаят, че, освен с пчеларство, той се занимава и с дърводелство. Превърнало се е в хоби, макар да започва да майстори по принуда. Рисуването му се отдавало от малък. Като юноша смятъл да кандидатства в училище за дърворезба, но животът променил плановете му.

„Преди дванадесет години започнах да се занимавам с това. И мога да благодаря на държавата ни, че „отправи” това предизвикателство към мен” – споделя Красимир. „Тогава пчеларството беше изпаднало в поредната дълбока криза – говорим откъм цена на продукция. Такива има горе-долу на всеки четири години  и това наложи да си правя сам кошерите. Купих си първата дърводелска машина. И ги направих.

По същото време бях започнал да си строя и жилище, което трябваше на някакъв етап и да обзаведа. Като начало се нуждаех от рамки за прозорците на къщата. Отидох при дърводелец. Цената, която той поиска, се оказа непосилна за мен. Тогава реших да се опитам да си ги направя сам. Както казва една българска поговорка „Неволята учи”. Така колекцията ми от дърводелски инструменти се увеличи. Научих се да правя не само кошери,  но и рамки на прозорци, на врати, а впоследствие и мебели. Защото не харесвам ПДЧ (плоскост от дървесни частици) като материал - не и това, което днес се предлага на пазара. В сегашния му вид то е продукт на консуматорското общество, според мен – толкова е нетрайно, че човек постоянно трябва да си обновява мебелите.”

Хубавите мебели, създадени от масив, в които са вложени сърцето и душата на майстора, са по-скъпи, но и по-трайни. Те се предават от поколение на поколение като реликва. Затова са ценни, смята пчеларят.

Дървесните видове, с които предпочита да работи, са орех, дъб, ясен. Най-изразителен за него е орехът. Когато използва дървен материал от орех Красимир предпочита да запази фладера – това е онази красива тъмна сърцевина, която се движи вътре в него, шарката на самото дърво. „Тогава тя изпъква и стои по-натурално”, споделя майсторът. Харесва ясена, защото е светъл и твърд, но с него трябва да се работи много внимателно. Дъбът  с неговите  разновидности също е сред любимите му материали.

Преди да излязат маслените лакове, той започва да си прави свои такива. Те са на маслена основа, като използва пчелен восък. Импрегнанти, които са на основата на железен окис ги вкарва във восък. И с тази паста нанася покритие на мебелите, импрегнира и предава цвят на дървото.

Сам си прави и кухнята. Искал шкафовете там да са от чам, а плотът - от парен бук. Посъветвал се е с майстор дърводелец от Трявна, който му  казал, че тази комбинация не е подходяща, но, въпреки това, решава да експериментира. По думите му се е получило чудесно. Импрегнирал чама, предал му цвят и само познавач би открил разликата.

Освен кухненското обзавеждане, си направил сам столове, маси, детска къщичка, дървен полилей и още куп необходими в едно домакинство мебели. По молба на приятел направил и дървена порта. Но, засега майстори само за себе си. Няма да откаже, ако някой пожелае да му изработи нещо, но, хората трябва да знаят, че качеството на материала определя цената.

Красимир казва, че не обича да ползва метал, например, видии. Дори трикраките столчета, които прави, са с дървени винтове.

Негов колега от фермерския пазар, който е художник, след като видял някои от изделията му, определил стила му като еклектика – съчетание между старинен и съвременен стил, който носи уюта на старинното и красотата на по-съвременното. Еклектичният интериор е най-личният стил на дизайна - няма строги правила, които да се прилагат, нито конкретен мебелен стил или ера, с които трябва да се съобразявате.

Пчеларят-дърводелец харесва старите български къщи. Дори първите такива, с талпени дъбови стени върху каменни основи, където интериорът е бил доста семпъл - дървени пейки, дървени закачалки, примитивни полици, черги, медни и калайдисани съдове.

„Старите български къщи имат своята специфика – те са уникални, чаровни и в съзвучие с природата, с много художествени дърворезби по колоните, вратите, долапите.. ”, казва той. „Не намирам тази красота, този уют в немските или финландските такива. Българските къщи кореспондират с душевността на българина – хем консервативен, хем дълбоко чувствен. Трябва да се научим да съхраняваме българското и да го запазим за идното поколение” – завършва Красимир, който е пример, как неволята може да ти даде крила да преоткриеш талантите си.