Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Емил Радев, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ: 10-годишна абсолютна погасителна давност слага край на вечните длъжници

Г-н Радев, Вие сте един от двигателите за внасянето на законопроект, с който у нас да се въведе 10-годишна погасителна давност за задълженията на физическите лица. Вчера промените в Закона за задълженията и договорите бяха приети на първо четене в парламента. Кога можем да очакваме да станат окончателно факт?

– Топката е изцяло в полето на българските законодатели и след вчерашния вот ни дели само една стъпка от решението, с което България най-после ще сложи край на вечните длъжници. Искрено се радвам, че проектозаконът, внесен от ГЕРБ и Обединени патриоти, беше приет с пълно единодушие. Независимо от партийните си различия и разногласия, колегите в Народното събрание се обединиха в подкрепа на гражданите, изпаднали в затруднено положение. Вярвам, че консенсус ще има и при вота на второ четене. Ако той стане факт през есента, промените ще влязат в сила в началото на следващата година, веднага щом изтече предвиденият в закона 6-месечен срок за завършване на висящите производства.

Приех тази законодателна инициатива като своя кауза, защото е недопустимо в 21 век в държава-членка на ЕС все още да има вечни длъжници. Работих за съответните законови промени като народен представител, но предсрочно прекратеният мандат на 41-ото НС попречи те да бъдат приети на второ четене. Като евродепутат успях да прокарам текст в директивата за несъстоятелността и втория шанс, който призовава държавите-членски незабавно да прилагат разпоредбите за опрощаване на дълговете както по отношение на предприемачите, така и на физическите лица – потребители. Сами разбирате, че това предложение беше насочено главно към България, защото останахме последната страна в ЕС, в която все още няма решение нито за въвеждането на абсолютна давност за задълженията на физическите лица, нито за потребителска несъстоятелност. Надявам се, че най-после ще извървим законодателния път докрай.

Как хората с дългове ще могат да се възползват от законодателните промени?

– Законопроектът дава втори шанс на около 600 000 български семейства. Според статистиката толкова са хората с образувани изпълнителни производства поради невъзможност да погасяват задълженията си. Очаквам броят на неплатежоспособните длъжници да се увеличи под натиска на икономическите сътресения, които предизвика пандемията от COVID-19, така че промените имат своето важно място и в пакета от антикризисни мерки у нас.

Законодателната инициатива установява един изключително опростен ред, въз основа на който само срещу волеизявление след 10-ата година непогасените задължения няма да могат да се събират принудително. На практика не се налагат нито съдебни процедури, нито скъпоплатени адвокатски услуги, нито допълнителни такси. Достатъчно е единствено длъжникът да изпрати заявление, с което да поиска прекратяване на изпълнителните дела поради изтекла 10-годишна давност.

Защо точно 10 години?

– Този давностен срок варира между 3 и 30 години в различните страни-членки. Ние избрахме осреднен период от време - 10 години, колкото впрочем държавата ни прилага за публичните вземания. Целта е същият режим да действа за физическите лица и при вземания от частен характер. Знаете, че обикновено банките още на петата-шестата година са успели да съберат задълженията си, т.е. 10 години са достатъчно дълъг срок.

Докато част от главницата остава непогасена, продължават да се трупат лихви и разноски по изпълнителните дела. Така дори за неплатена сметка от 30 лв. например дългът набъбва многократко за няколко години и не е трудно човек, изпаднал в затруднение, да влезе в омагьосан кръг. Даже и след смъртта му това непосилно бреме се прехвърля на неговите наследници и те продължават да дължат. Време е да сложим край на дълговото робство и да осигурим на неплатежоспособните граждани възможност да стабилизират семейната си икономика.

Но не се ли създава законова вратичка за злоупотреби?

– Взети са мерки във връзка с подобна хипотеза. Режимът, който се създава със законопроекта, няма да се прилага за получилите неоснователно пари или в случаите, когато дългът води до непозволено увреждане.

Целта е от промените да се възползват само добросъвестни длъжници, които поради житейски несгоди, не са в състояние повече да погасяват своя банков кредит, да изплащат натрупани сметки към топлофикационни и електроразпределителни дружества или мобилен оператор.

Останал без спестявания и имущество, длъжникът трябва да може в един момент да продължи живота си на чисто. В противен случай той затъва още и още, а от страх да не му бъде запорирана заплатата се хваща на работа без трудов договор и влиза в сивия сектор. Иначе казано, решението да се сложи край на т.нар. „вечни длъжници” е спасителен пояс за задължените физически лица, но носи ползи и за държавата.

А има ли губещи от законовите промени?

– Най-засегнати от промените ще бъдат колекторските фирми, тъй като с влизането на законопроекта в сила няма да могат да преследват неплатежоспособните граждани за задължения от преди повече от 10 години. Колекторите, на които се прехвърлят несъбираемите задължения, често си служат с методи на ръба на закона. За никого не е тайна, че след предприемането на извънредните мерки във връзка с пандемията частните съдебни изпълнители дадоха глътка въздух на длъжниците, но колекторите продължиха да ги притискат, въпреки че кризата направи положението на закъсалите хора още по-тежко.

Предвижда ли се законодателна инициатива и за потребителска несъстоятелност?

– Да, колегите от Обединени патриоти вече инициираха изготвянето на законопроект, но материята е доста сложна и трябва внимателно да прецизираме текстовете, така че работата по тях продължава. Тук няма как да се приложи опростена процедура, каквато е предвидена за 10-годишната погасителна давност. Режимът за т.нар. личен фалит обаче ще даде възможност на неплатежоспособните физически лица сами да обявяват потребителска несъстоятелност, за да спасят имуществото си, да разсрочат дълга си или да поискат част от него да се опрости. С други думи, ще дадем на длъжниците втори шанс, който е не по-малко важен от мерките, които се вземат за запазване на работните места и доходите, за рестартиране на икономиката.

c