Водещи новини - дясно Общество

Цветя и почит за Апостола на свободата Васил Левски в Добрич

Обществеността на Добрич почете паметта на Васил Левски по повод 183 години от рождението му. На паметника на Апостола на свободата пред храм “Свети Георги” в града бяха поднесени венци и цветя.

„Дела трябват, а не думи.“  Всеки българин знае и помни тези думи на Васил Левски. Актуални са и днес, когато честваме 183 години от рождението на революционера Васил Иванов Кунчев, известен като Дякон Игнатий, Дякона, Левски, Апостола, човек, чиито мисъл и живот са отдадени на борбата за свободна България.

Годишнината бе отбелязана с изпълнения на Духов оркестър – Добрич

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЛЕВСКИ

В живота на Църквата всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците. Днес имаме още един повод да влезем в храма. На този ден в Карлово се ражда Васил Левски. Нека го споменем в молитвите си, за да го впишем в кръга на нашия живот. Защото всеки помен е спомняне. И така вече 183 години… В периоди на войни и национални кризи, по време на управлението на различни политически режими и партии, на този ден България си спомня. От толкова много време възкресяваме името му…Тогава защо и днес, все още, някакво детско усещане за безсмъртие не ни дава да се примирим и да приемем смъртта на Апостола. Защо? Защото няма гроб, край който да коленичим, защото интуитивно усещаме колко слаби и малки сме по отношение на смъртта и колко суетно и преходно е всичко земно и вярваме че физическата смърт не може, не трябва и не е краят?
Ден след обесването на Левски, една съседка среща майката му я пита защо не прави помен на сина си. А баба Куна отговаря: “Помен се прави за умрял човек, а Васил не е мъртъв”.
Наистина той е жив и ще живее вечно, защото на земята остават само нашите дела, а неговият живот е едно свято дело.
Всеки от нас има своя представа за Левски.
За историците той е ренесансовият човек, който формулира пред народа си идеята за бъдеща свободна България в унисон с оптимизма на епохата. Те смятат, че неговата най-голяма заслуга е умението му да накара хората да повярва в този нов, непознат и бленуван свят – свят на истинната демократска република, на справедливостта и на равенството пред закона, свят, в който никой няма да бъде преследван за политическите си идеи или за религиозните си вярвания, свят, в който всички ще имат равни права и задължения, равни шансове и възможности за изява.
За учените-изследователи той е идеологът на революцията, вдъхновителят на организацията за национално освобождение, единственият който успява да приложи към българската действителност идеите на Волтер, Ж.Ж. Русо и Монтескьо, да ги превърне в национален идеал и да ги опише в своята „Наредба”.
За децата Левски грее с една особена романтична омая. В техните очи той е красив, синеок, неповторим, неговото лице е ту весело ту сурово, а сърцето му – преливащо от безстрашие. Той пее като ангел и скача като лъв, умее да се измъква от всяка сложна ситуация и да преодолява препятствия.
За приключенците по дух, той е неуловимият Джингиби, който в Цариград е търговец на коприна, в Ловеч е калугер и просяк. В Никопол е прегърбен, с превързана глава слуга, а от Карлово за Пловдив спокойно язди редом с потерята на хаджи Исмаил, която току-що е претърсила цялото градче заради този неуловим фантом. В Сопот полицията залавя само палтото му ведно с някои книжа и обръща камъните, за да го намери, а в същото това време, той преоблечен като калугерка минава Шипченския проход.
„Всъщност, казва професор Николай Генчев, Левски е един обикновен българин, мъж и човек, одухотворен от големи и силни идеали. Сега вече той не се нуждае от разкрасяване.” Нека всеки от нас пази оня негов образ, който му е най свиден! Но нека го помним и като единственият, който пожела да промени света не за себе си, а за другите! Какъв удивителен житейски избор!

Надежда Иванова, преподавател по история в ЕГ “Гео Милев” и ЧОУ “Мария Монтесори”

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *