Парцалени и плетени кукли, ангели и гномчета създава Теодора Митева от Добрич

„Всичко правя с любов и настроение. Не работя по матрица”, казва Теодора Митева от Добрич, която  от прежда или плат създава играчки

Тя е творец, който създава от нищо – нещо. Живее в с. Паскалево от година. Иначе си е от Добрич. Казва се Теодора Митева и е възможно да сте се срещали с нея и „съкровищата”, които се появяват изпод ръцете й на Коледния базар в града. Дори и там, в студените зимни дни, тя плете и превръща поредната хрумнала й идея в нечия сбъдната мечта. Майсторката има своя странница във фейсбук, където качва изделията си. Така ръчно изработените  кукли, мартеници, плетива и новогодишна украса достига до по-широк кръг от хора.

Теди от малка е запалена по плетивата. Баба й е тази, която й показва магията на това изкуство – учи я да плете на една и на две куки. В началото измисля модели  за себе си и семейството, а преди 18 години младата жена започва да изработва блузи, жилетки, пуловери, които предлага за продажба в няколко магазина в Добрич. Дрехите й са уникални и намират своите купувачи. Използва различни видове материали и стил на работа – мохер, вълна, памук, акрил, различни съчетания и декорации. Комбинира плетива и платове. Казва, че когато види едно кълбо, вече знае какво точно иска да изплете от него. Не може да повтори точно даден модел, затова и не работи по поръчка.

След време решава да предизвика себе си. Започва да плете играчки. Първо за децата си, а по-късно и за приятели. Така се появяват плетените кукли с къси или дълги коси от прежда, със специално за тях изработени роклички, шлейфове, панталонки.

Преди няколко години в един руски сайт вижда играчки, изработени от плат. Харесва ги, но не усеща в себе си тръпката да ги измайстори. Не още. Оставя идеята да отлежи. Така минава известно време, докато платът, от който прави първата си парцалена кукла сам не я намира. Обзело я веднъж вдъхновението и до днес продължава да се занимава с това.

„Всичко правя с любов и настроение. Не работя по матрица”, казва Теодора. „Искам моите играчки да са като истински деца”, допълва тя.

Раждат се първите парцалени кукли. Със зимни или летни премени, с боканки, боти или кецове, тюлени или вълнени рокли, закачливи аксесоари, шапки или диадеми. Теди казва, че куклите са по-търсени и харесвани от възрастните, отколкото от децата.

Малките й купувачи се впечатляват много повече от гномовете и овцете-възглавнички. Къдравото руно на домашните животни, които изработва в бяло, кафяво, бежово или синьо е толкова истинско и меко, че с удоволствие децата заравят главица в него и заспиват сладко-сладко. А за да бъде такова, Теди споделя, че трябва да открие правилната прежда, която да се изплете по подходящия начин, за да стане пухкава. И материята не бива да е каква да е, а такава, която да не се завалва. Т.е. трябва да е качествена самата прежда.

От мига, в който времето се затопли, Теди започва да се грижи за своята лична ботаническа градинка в Паскалево, която обогатява малко по малко. Зеленчуковата също е нейна грижа.

А във всяка свободна от земеделие минута, докато си почива и от домакинските задължения, куките оживяват в ръцете й.  И се ражда поредното съкровище.