Еньовден е – празник на Слънцето, билките и фармацията
Според българският народен календар на 24 юни народът празнува Еньовден. Това е стар езически празник в чест на лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на слънцето и култа към него. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник – Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) – и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. Денят е наричан още Среди лето, в Софийско името на празника е Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Търново - Иван Бильобер или Драгийка.
На този ден своя имен ден празнуват всички с имена: Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки. Освен тях професионален празник имат също фармацевтите и фитотерапевтите – наследниците на някогашните знахари.
Обичаите на Еньовден съхраняват древния култ към Слънцето. Българският народ вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, небесното светило „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, ако се обърнете с лице към него и през рамо наблюдавате сянката си, ще разберете повече за здравословното си състояние през идващите дни - отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към нея“ слънцето се окъпва в реки, язовири и морето, като по този начин прави водата лековита. После се отърсва, а росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го е види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
В Западна България вярват, че магическата сила на росата се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.
С този ден е свързан и обичаят ладуване, които се изпълнява от „Еньова буля”. Тя трябва да е последно дете в семейството, на около 3-4 годинки, момиченце, което момите разнасят из селото за плодородие, а случайните му приказки се приемат като предсказания. Накрая на ритуала е ред на гадаенето за женитба. Поставените от предната вечер в мълчана вода китки на девойките, са пренощували под открито небе, до трендафил. Със завързани очи булята започва да вади китките, а момите напяват за женитба и имотност.
Казват, че в нощта срещу Еньовден може да излезе късмета и на търсещите имане. Според поверието, там където е заровено злато, свети син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно.
