Водещи новини Общество

Наводнението в Добрич през 2014-а: Водата влачеше коли и електроуреди, къщи рухваха

Тогавашният кмет Детелина Николова разказва за първите часове и дни на бедствието

6 години след наводнението от 19-20 юни 2014 година тогавашният кмет на Добрич Детелина Николова разказа пред Про Нюз Добрич за първите часове на бедствието и дните след това.

„Никога няма да го забравя, беше петъчен ден. Дъждът започна около 17.00 часа на 19 юни и се усилваше непрекъснато. До 21.00 часа бях в общината. Имаше много вода по улиците и канализацията не можеше да я поеме.  

Към 22.00 часа дежурните в общината започнаха да коментират, че много се е покачило нивото на водата в коритото на река Добричка. Започнаха обажданията, че идва вода и от Приморци. Там е преливникът на язовира, който е от две части – тоест към участък „Сердика“ също започнаха да прииждат много води и да се вливат към градската зона.

През нощта, със съдействието на Гражданска защита, започнахме обход с мегафони. Най-страшно беше около дерето – там се бяхме качили на един много висок камион, за да проверим дали има останали хора във вилните места. Успяхме да намерим две семейства. Едното можа да премине по едни дървени плоскости и ги прибрахме. Другите се бяха качили на втория етаж на вилата си. Бяха две жени – една възрастна и една по-млада. Те разбраха, че ги забелязахме. Говорихме с тях от разстояние, казахме им да останат там, да не се притесняват и че ще ги приберем. Нямаше други бедстващи. Това става през нощта и призори.

Няколко автомобила бяха закъсали в дерето, водата буквално ги влачеше около спирка Орбита. Няколко коли бяха наблъскани от водата и тинята в дърветата.

Много отпадъци се носеха по дерето – стари фотьойли, печки, хладилници, стари вещи, с голяма сила водата ги влачеше към града. Имаше и риби в самото дере. В ниската част около Автогарата започна бързо да се вдига нивото, както и в района на Хуманитарна гимназия, защото водата не можеше да се поеме от канализацията. Шахтите се затлачваха от тиня, кал и листа.

В тези часове над Добрич се изсипаха 116 литра на квадратен метър“, спомня си Детелина Николова.

След като дъждът спира, започват огледите. „Около Хуманитарна гимназия десетина много стари къщи бяха почти срутени, а други 20 – полуразрушени. Кирпичени постройки подгизнаха и се разпаднаха – много стари имоти бяха.

В Кризисния център в зала „Добротица“ бяха евакуирани над 100 души, не само от Добрич, но и от селата Опанец и Драганово. Част от тях нощуваха там няколко дни. Започнахме и възстановяване на едното общежитие на ул. „Калиакра“. Няма да забравя как добричлията Ивайло Чевърганов, изп. директор на „Златни пясъци“, изпрати легла, дюшеци и работници. За десетина дни ремонтирахме общежитието и настанихме там около 25 души. Там, мисля, още има хора, които не можаха да си възстановят имотите“, казва още Николова.

По думите й експертизата по делото показала, че не е имало такава огромна приливна вълна от язовирите, както първоначално се считаше. Наводнението се е получило от невъзможността да се оттече водата към село Врачанци, защото част от коритото на река Добричка там е било много плитко, затрупано от години с наноси, че чак на места било разорано и използвано за насаждения.

„Най-впечатляващото нещо за мен тогава бе обединяването на усилията на всички хора– мога да го сравня сега с пандемията. Толкова много хора от страната дойдоха доброволци в Добрич, толкова много фирми ни помагаха. Няма да забравя, имаше  25 души от „Луфтханза“ – българското представителство. Дойдоха тихомълком, сами се бяха организирали, стюардеси пилоти, инженерни кадри.Три денонощия бяха тук да помагат“, спомня си бившата кметица и добавя: „Имаме ген, който ни обединява. Има човечност, съпричастност. Урокът е, че всичко се постига, ако сме обединени.“  

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *