17 юни - Световен ден за борба със сушата и настъпването на пустините

Днес международната общност чества  Световния ден за борба със сушата и настъпването на пустините. Целта е  да се насочи вниманието на хората към факта, че с всеки изминал ден планетата ни се превръща в пустиня.
Денят се отбелязва от 1995 г. с резолюция 49/115 на Общото събрание на ООН, приета на 30 януари 1995 г.

Изменението на климата е най-голямото предизвикателство пред човечеството в момента. То се отразява на всички и всичко. Води до изменения в екосистемите и ни алармира, че все още можем да променим начина си на живот. Човешката дейност е основен фактор за бързото развитие на ерозия, за повишаване на температурите, за пожари, наводнения, земетресения.

Специалистите отчитат, че в България през последните години има струпване на валежите в един влажен период. Очаква се обостряне на климата, т.е. имаме по-високи максимални температури и по-ниски минимални температури. Има една промяна на равномерността на валежите и ако тази тенденция се закрепи, ще имаме много големи промени и върху растителността в страната. 

Според специален доклад на Европейската сметна палата отт 2018 г., за борбата с опустиняването в Европейския съюз(ЕС) се посочва, че това е форма на влошаване на качеството на земите в сухите райони и представлява нарастваща заплаха в ЕС. Терминът обикновено се използва за описване на процеси, свързани с човека и климата, които водят до проблеми, засягащи сухите райони, като например спад в производството на храни, неплодородие на почвата, намаляване на естествената устойчивост на земите и понижаване на качеството на водата. Прогнозите за изменението на климата в Европа показват, че рискът от опустиняване се увеличава. В Южна Европа вече съществуват горещи полупустини, където климатът се превръща от умерен в сух. Това явление се разпространява на север.

„Свързаните с опустиняването проекти на ЕС са разпръснати в различни области на политиката — най-вече в областта на развитието на селските райони, но също и в областта на околната среда и свързаните с климата дейности, научните изследвания и регионалната политика. Тези проекти могат да окажат положително въздействие върху борбата с опустиняването, но съществуват известни опасения относно тяхната дългосрочна устойчивост.” – се посочва още в доклада.

Заключението на Европейската сметна палата е, че в ЕС все още няма ясна и обща визия за начина, по който ще бъде постигнато спиране на влошаването на качеството на земите до 2030 г.