Водещи новини Общество

Три деца се гледат по-лесно от едно, смята Ружа Калчева – млада майка от Добрич

Тя е на 29 години, от Добрич. Казва се Ружа Калчева и е майка на три породени деца, т.е. родени поредни години. Баткото е на 3 години и 3 месеца, дъщеричката е на година и 8 месеца, а най-малкият чаровник е все още в количка – едва на 7 месеца.

 Срещнах ги случайно на улицата и останах приятно изненадана от държанието на децата. Големите вървяха свободно до майка си, която буташе количката с бебчо по неравния тротоар. Спряха се и се огледаха в двете посоки. След като се увериха, че няма приближаваща кола и майка им каза: „Няма коли. Пресичаме!”, те спокойно пресякоха улицата. Без да бягат. Или да се разсейват. Държаха боклучетата в ръка и ги изхвърлиха едва, когато видяха кошче.

Реших да се запозная с Ружа, защото вярвам, че началото на възпитанието на едно дете започва от първата глътка въздух, от добрия пример – първо на най-близките, от изграждането на положителни навици от най-ранна детска възраст, а не когато детето тръгне на забавачка. И отговорни за това сме ние, родителите. И още – да отглеждаш едно дете в днешно време си е предизвикателство. Но, какво е да отглеждаш три, които имат съвсем малка разлика помежду си …

Ружа сподели, че към момента отглежда сама децата си. От една година съпругът й работи в чужбина. Вечер разчита на помощта на родителите си, когато могат, разбира се.  Но, като цяло, се справя сама. Смята, че три деца се гледат по-лесно от едно.

„От самото си раждане те са свикнали, че трябва да се изчаква. Не може нещо да се случи на момента. И нямаме драми по темата. Когато сме на площадката и кажа, че трябва да тръгваме, защото бебето е гладно, спираме да играем, връщаме играчките на децата, ставаме и тръгваме. Ако помолят да се пуснат още веднъж по пързалката – разрешавам. Не очаквам на секундата да се случат нещата. Но те виждат, че щом бебето плаче, значи ставаме и тръгваме – то трябва да яде”, споделя младата майка.

Как успявате да си организирате деня с три деца?  

Имаме стриктен график, който се спазва. В това е разковничето на успеха. Иначе децата се изнервят. Ставаме всяка сутрин в седем часа. Ако се събудим по-рано, си стоим в леглата. Мием се всички заедно. Вкъщи всичко се прави заедно. Няма едно по едно. И така се знае – баткото да помага на по-малките, да ги изчаква. Помагат си един друг да се съблекат, но все още аз ги обличам. И, за да спестя време, не им обличам дрехи за вкъщи, а директно за излизане. След което големите започват да си играят, докато аз приготвя закуската и всички заедно сядат да закусват. По-големите се хранят сами, аз храня бебето. След закуската приготвям обяд, докато те си играят, и най-късно в 9.00 ч. сме навън.

Синът ми беше на 9 месеца, когато забременях с дъщеря ми. Той не знае какво е да си едно дете и мама да се грижи само за него. Учат се. И  е въпрос на навик.

На какво искате да ги научите?

Да бъдат добри хора. Да уважават другите. Да не бъдат егоисти. Да се научат да споделят. Защо Ви го казвам това?  Все по-често забелязвам на детската площадка деца, които, вместо да играят заедно, се карат за играчките, които са си донесли от вкъщи. Те не се забавляват. Изнервят се, викат, карат се, плачат. Защо са тогава на площадката, щом не играят?

Различен ли е подходът Ви при възпитанието на децата, съобразно техните потребности или характера им?

Да. Имам различен подход. Например, големият ми син е по-чувствителен. Ако му се скарам, по-скоро би се разплакал, отколкото да разбере какво му казвам. Дъщеря ми е различна. На нея трябва да й се каже конкретно, точно и ясно какво искам. И да бъда по-строга. Задължително накрая трябва да я похваля, че се справила добре, ако е така. Със сигурност децата са различни и подходът ми е различен.

Откривате ли вече дарбите на децата си?

Да! Дъщеря ми е родена актриса! Толкова е драматична и с такъв финес отговаря на всички въпроси. Тя е единственото ми дете, което ще върви по улицата и ще се закача с непознати хора.

Синът ми на 3 години и 3 месеца кара всичко, което можете да си представите, че е подходящо за едно дете – скутер на 3 колелета, скутер на две колелета, баланс колело, колело с педали, скейтборд – той просто фучи с тях.  Дъщеря ми – на 1 година и 7 месеца плътно го следва. Наши приятелски деца на същата възраст – още прохождат. Но тя следва батко си.

Кои са най-големите трудности, които срещате? 

Трудностите, които срещам не са свързани с това, че съм сама с децата си. Трудностите са от това, че няма как да вървим по тротоарите. Ако си представите, че сте с две вървящи малки деца и бутате количка, а по тротоарите са спрели коли, как се върви по улицата?! Трудностите идват от това, че тротоарите са разбити – дъщеря ми се спъна, падна и си удари главата в ръба на бордюра. Представяте ли си как с три деца, от които едното ранено, се ходи до Спешно отделение?

Трудно ми е да им обясня защо някъде е мръсно, защото на тях това им прави много голямо впечатление. Трудно ми е да им обясня защо възрастни хора си хвърлят фасовете по земята, като аз съм ги учила, че всяко боклуче се хвърля в кошчето за отпадъци. Все още отговорът, че не всички хора са добри, минава. Но скоро вече няма да върши работа. Това са трудностите ми. Трудности с децата си нямам.

Как се държат децата, когато отидете на гости?

Засега са малки и предпочитам аз да посрещам гости, отколкото да ходим. У дома всичко е обезопасено, няма остри ръбове, всичко е като в детска градина, играчки навсякъде.

Колко деца имат Вашите приятели?

Различно е, но са предимно с едно или две деца. Някои са с по-малка разлика, други – с по-голяма. Но забелязвам, че хората, които имат едно дете, се страхуват да имат повече деца, заради трудностите. А за мен мотивацията да имам повече от едно дете е, че искам да бъдат приятели за цял живот, да се подкрепят. И още нещо – наведнъж да премина през всичко – през периода със смяната на памперси, приспиване, пюрета… Когато са повече деца, те израстват много по-бързо. Много по-бързо прохождат, по-бързо проговарят.

Двете ми деца си играят сами.  Ако бебето заплаче му дават играчки по техен избор и инициатива, развеселяват го. Когато пусна музика – танцуваме заедно. Или те танцуват пред него, а той им се смее. И така се научават, че мама има задължения.

Преди около 6-7 месеца при неформален разговор със сина ми казах: „Сега мама ще влезе да се изкъпе”. И той ме погледна толкова учудено, че мама се къпе. Тогава осъзнах, че аз върша голяма част от домашните задължения и личните си ангажименти докато децата спят. Съответно те израстват с усещането, че мама трябва да обслужва само тях и няма нужда от време за себе си. На следващия ден всичко беше коренно променено. Аз спрях да правя каквото и да било, докато децата спят. Когато децата спят и аз си почивам. Не правя нищо. Като станем от следобеден сън  те знаят, че е време мама да се изкъпе, мама да се оправи, мама да сготви, а те имат своето време за игри. И така разбират, че аз също имам ангажименти, които не са пряко свързани с тях.

Вземате ли храна от Детска млечна кухня или Вие им готвите?

Никога никой не е бил на кухня. Аз готвя. Първото си дете съм кърмила малко повече от година, второто – малко повече от месец, а с третото вече нямах никаква кърма. Захраних сина си на 5 месеца и половина, дъщеря си на 7 месеца и половина, а сега бебето на 6 месеца. Всичко е много индивидуално и самото дете ти показва кога е готово. Децата са различни. Не могат всички да се гледат под общ знаменател.

Имате ли доверие на педиатъра на децата си?

Да, разбира се. За щастие, се виждаме рядко – децата ми не боледуват често. Когато педиатърът разбере, че имате три деца, не дава много наставления по теми, по които вече си минала. Решава, че ти си достатъчно опитна.

За или против ваксините сте?

За правото на избор съм. Смятам, че за всичко, свързано с децата, родителят трябва да има право на избор. Не желая нито държавата, нито педиатърът, нито BG-Mama и фейсбук групи да ми казват аз какво и как да правя със собствените си деца. Не заради друго, а защото после аз съм отговорна за последствията. Хората се бунтуват повече срещу липсата на право на избор, отколкото срещу това, което пише в листовката.

Когато някой в семейството се разболее, се разболяват най-често всички. При Вас така ли е и как се справяте с това?

Повече от 24 часа температура и 2-3 дни кашлица не сме имали у дома. Старая се да използвам основно хомеопатия. Налагало се е понякога да давам Panadol и Nurofen. Антибиотици само дъщеря ми е пила, когато направи гнойна ангина. Иначе не давам. Засега няма от къде да се заразят самите деца. Зимата не се събират с други. Но когато през септември баткото тръгне на детска градина, ще видим как е.

Калявате ли ги?

Много. Ето, дори сега синът ми е босичък в количката. Научила съм ги сами да ми казват: „Студено ми е” или „Топло ми е”. Големият ми син спи гол. Дъщеря ми – облечена като за ски. Уважавам мнението им, въпреки, че са бебета.

Искате ли да имате още деца?

Не. Смятам, че организмът ми се изтощи, а и при повече няма да мога да им обръщам достатъчно внимание и грижи. За мен три деца са достатъчни.

Какво според Вас трябва да направи държавата, за да стимулира раждаемостта у нас?

Това, което може да направи държавата не са детските надбавки и помощи. Не това е нужно на родителите, според мен. Искам държавата да осигури безопасна среда, безопасни площадки, безопасни детски градини и ясли. Аз искам в детските градини и ясли да има камери, защото когато се случи нещо, да не е въпрос на дума, а да има доказателства. Искам безплатно детско здравеопазване и безплатно образование. Това според мен ще е достатъчен стимул родителите да се замислят за повече от едно  дете.

Какво е пожеланието Ви към всички момичета, които искат един ден да имат деца?

Да станат майки докато са млади! Да не ги е страх от това да са майки! И да четат по-малко форуми! Това им го пожелавам искрено, защото аз лично от тези форуми съм изживяла много голям стрес. Първите ми две деца са родени в София. Когато дойдохме в Добрич, аз вече бях бременна със сина ни. И всички ми казваха: „Ужас! В Добрич е ужасно! Отиди да родиш във Варна! Отиди да родиш в Балчик! Тук са ужасни.” Аз нямаше как да отида  да раждам някъде другаде. В София раждах в частна болница. Тук родих в държавната ни болница. Искам да Ви кажа, че бях възхитена. Всички бяха много внимателни, много мили и нежни, много уважаващи решенията на майката. И много стимулиращи детето да е близо до майката. Взех си детето два-три часа след като го родих и не съм им го давала до изписването ни. Затова пак повтарям на бъдещите майки – не вярвайте на всичко, което се пише из форумите!

Смятате ли да се установитте в Добрич за постоянно или ще последвате съпруга си в чужбина?

Категорично ще напусна Добрич и ще отидем с децата при съпруга ми. В Добрич няма работеща икономика. Това е лично мое мнение. Няма къде да се работи. Младите хора няма къде да се развиват. Предпочитам да отида при съпруга си и да подредя живота си там. Тук, с тези три деца, за мен лично би било много трудно. За съжаление.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *