Как д-р Шери от Нигерия избра да специализира педиатрия в Добрич
Леко притеснена, открехвам вратата на Детски спешен кабинет към МБАЛ – Добрич. Не, за щастие нямам нужда от професионалната помощ на дежурния лекар - д-р Аканби. Води ме любопитството. Искам да я попитам защо е избрала да специализира педиатрия в България и как е попаднала в Добрич. В предварителния разговор беше учудена, че искам да разговарям с нея. Затова сега обяснявам доводите си. Тя се усмихва. И тази нейна усмивка ми помага да се отпусна. Д-р Аканби казва, че усмивката действа така и на малките й пациенти – стопява граници.
Всъщност цялото име на лекаря е д-р Шерифат Абеке Аканби. Но малцина са тези, които се обръщат към нея с фамилното й име. Както за колегите си, така за малките пациенти и техните родители, тя е просто д-р Шери. Естествена, чистосърдечна, контактна, приветлива, успява да предразположи стоящия срещу нея, независимо от проблемите или възрастта му.
От Нигерия е. Но през последните три години живее в Добрич. От март 2019 година може да сте я срещали в Детски спешен кабинет към Многопрофилната болница за активно лечение в града или в Отделението по педиатрия, където е специализант от 2017 година. Но връзката й с България датира от далечната 1998 година.
Тогава д-р Шери пристига в страната ни да учи медицина. Обучението й се финансирана с отпусната от държавата й стипендия, срещу което тя се задължава да работи поне две години след това в Нигерия. Завършва Медицинския университет във Варна и след 7 години се завръща в родината си, където започва да практикува.
Малкото на брой детски лекари там я провокира да кандидатства за държавна стипендия за обучение отново и през 2017 година се връща в България, за да специализира педиатрия. „Един лекар, който има специалност, значи има посока” - смята д-р Шери.
Защо в България, след като може да отиде в Германия или някъде другаде по света? Казва, че първоначално е обисляла такъв вариант, но след разговор със съпруга си заедно са решили да се върне в България. Тук се чувства добре – това е първата причина. Втората е, че вече говори езика – няма да се налага да губи година в изучаване на немски, примерно, ако отиде в Германия. Дори знае историята на страната ни – има 5 на изпита, който е държала първата година тук, докато е учила български език. Като трета причина подчертава факта, че българската й диплома по медицина се признава навсякъде. Смята също, че знанията, които получава тук и опита, са на нужното ниво. А Спешният детски кабинет към МБАЛ – Добрич е голямо училище.
Д-р Шери чува за първи път за Добрич от свой колега, също от Нигерия, който специализира хирургия във Варна. „Шери, защо не отидеш в Добрич?” – попитал я той. „Добрич?! – Къде е това?” – Недоверчиво отвърнала на въпроса с въпрос бъдещият педиатър. „Малък град, близо до Варна. Спокоен. Ще ти хареса” – отвръща кандидат-хирургът. „Добре. Ще видим”, лаконично отговаря Шери. Така един прекрасен ден двамата идват в града. След седемте години на забързания ритъм на живот във Варна, когато пристига за първи път в Добрич д-р Шери разбира, че колегата й е бил прав. Спокойствието на Добрич и топлият прием на колегите й дават сигурността, от която се нуждае. От болницата й осигуряват стая, а впоследствие й съдействат да си намери квартира. Не се чувства дискриминирана. Напротив! Приемат я като една от тях още в първия миг. Уважението е взаимно. Казва, че с колегите си са като семейство. Заедно са на празници – Великден, рождени дни, заедно се справят и с трудните случаи, помагат си. И навсякъде, където отиде, разказва за добрите хора, които е срещнала през годините в Добрич. „Не зная как е другаде, но българите тук са добри!”- категорична е тя. Според нея градът е хубав, има прекрасен парк, където д-р Шери обича да се разхожда сама или с приятели. Има две съседки – Ганка и Добринка, които се отнасят много добре с нея. Харесва природата на страната ни. Единственото, което не й понася, е студената, ветровита зима.
Остава й още година в България, през която трябва да вземе изпитите си за специалността. Не й е лесно обаче. Налага се често да пътува до Варна, защото в Добрич не може да изкара всички модули – няма детска хирургия, няма детска хематология и онкология, вече няма и отделение за очни болести. Харесва работата си тук. Обича децата. Защото те са невинни. Навсякъде по света. Не се преструват.
Днес в Спешния кабинет не е натоварено. Прегледала е само три деца до обяд, като повечето са с травми от падания. Само едно е настанено в отделението.
След като се върне в Нигерия ще работи там поне още две години, заради държавната издръжка. А после? После... Казва, че домът на човек е там, където е семейството му. Нейното обаче е „насам-натам”, както самата тя споделя. Съпругът й, заедно с малката им дъщеря, са в Германия. Голямата им дъщеря, която учи за медицинска сестра, е с майката на д-р Шери в Нигерия, а тя е в България. Къде ще се установи със семейството си след двете години в Нигерия? - Все още не знае. Но където и да е по света, ще си спомня за годините в Добрич и ще разказва за добрите хора в този край на България.
Д-р Шери се надява да има възможността да покани добрички лекари да отидат да работят в Нигерия. Нещо като обмяна на опит. Времето ще покаже дали ще справи и с това предизвикателство.
В този момент на вратата на Детския спешен кабинет се почуква. Пристъпва притеснена майка с поредния малък пациент. Време е да тръгвам, а д-р Шери да се върне към задълженията си. Сигурна съм обаче в едно - където и по света да се установи чаровната лекарка, нейните пациенти ще са късметлии, че могат да разчитат на компетентната й преценка и бърза реакция.
