Бесарабски българин живее в колата си в центъра на Кардам в очакване да отворят границите

Село Кардам има необичаен гост. Тук вече втора седмица, в центъра на селото живее бесарабски българин.

„Иван Георгиевич Захаров, бивш главен старши лейтенант на вашите услуги!” – както се представя самият той. Живее в колата си. Затварянето на границите го е заварило на път за родното Чушмелия, Болградски район в Украйна.

Иван работи в България от 2000 година – първо в Добрич, след това на различни места в страната. Определя себе си, като 200-процентов българин, тъй като и майка му и баща му са такива. Има статут на постоянно пребиваващ и здравна осигуровка у нас, тук получава и пенсията си.

На 1 май тръгва от Кърджали, където е бил последно, за да се прибере при близките си, но затварянето на границата го принуждава да остане в селото в очакване да отменят извънредните мерки. Въпреки предложението на кмета на Кардам - Георги Николов да го настанят някъде да нощува, Иван предпочита да спи в колата, за да е по-близо и по-спокоен за багажа си. Осигурили са му вода и санитарен възел, които да ползва. Храни си купува от магазина и следи движението на гранична полиция в очакване да разбере, кога ще отворят границата.

Бодър и усмихнат е и въпреки 84-те си години има завидно остър ум и се шегува със ситуацията. Казва, че скоро ще стане гражданин на Кардам и че е намерил тук своя съселянка от Украйна, при която да се приюти. Спрял колата си, която му е дом в момента до къща, собственост на един руснак, който обаче го изгонил защото му пречи. Това като е цяло е единственото негативно отношение, което е срещнал в селото. Някои лични въпроси деликатно избягва, но по всички политически и икономически теми е особено разговорлив. Има мнение за всички управлявали България през последните 20 години, а и за страната като цяло, и ги споделя с голямо удоволствие. За мнението му за българските политици няма да ви разказвам, защото както се шегува кмета, ако го чуят какво мисли за тях - ще го депортират в Украйна. Ядосва се, че продават България за жълти стотинки и ограбват и без това бедния български народ. Не разбира, защо всички други държави дават безвъзмездна помощ на хората, в тази кризисна ситуация, а в България кредити и защо са допуснали спекула дори с предпазните маски, които от 50 стотинки в Кърджали са стигнали до 2.50 лева.

Преди, когато пътувал през границата, му правило впечатление как в Румъния е мръсно и мизерно, а в България чисто и подредено, а сега е обратно - румънците са много по-добре от българите. Все неща, за които смята, че са виновни българите, които търпят всичко безропотно и затова не бива да се оплакват.

Очаква с нетърпение да се прибере, макар че не се оплаква от престоя си тук. Говори си с хората от селото и с работниците, които извършват ремонта на читалището. Не остава без компания, а и винаги може да потърси помощ в кметството, ако му се налага. Обещали са си с кмета да си направят банкет по случай изпращането му и занапред, ако идва в България, ще е само до Кардам.