Николай Манев от СУ „Кл. Охридски”-Добрич с награда „Неофит Рилски“ от МОН

Николай Манев е старши учител, хореограф-педагог в СУ „Св. Климент Охридски” в Добрич, където преподава от 1992 година. Завършил е педагогика  в Академията за музикални и танцови изкуства в град Пловдив, а преди това  - Държавно хореографско училище. Животът му е свързан с танца и неговото сценично претворяване.  Николай Манев е единственият мъж сред шесте дами, отличени с наградата на Министерството на образованието и науката „Неофит Рилски” за цялостна професионална дейност и принос в развитието на образователната система в България.

Какво означава за Вас тази награда?

Това, че има някой, който те е оценил и предложил, е признание. Благодарен съм на колектива за това, че са повярвали в мен. Благодаря и на тези, които са ме утвърдили.  Двете посоки ги има – кой да повярва, и кой да утвърди, за което благодаря много и а едните, и на другите. 

Ако сега трябва да решите какъв да е  професионалният Ви път, бихте ли избрали отново професията на учител?

Сигурно бих я избрал отново. Не съм мислил по този въпрос. Но това е пътят ми. Да, бих могъл да бъда и танцьор, но не съжалявам за избора, който съм направил. Изпитвам удоволетворение от работата си. Няма нищо по-хубаво от това да работиш професия, която обичаш, която те зарежда. И децата, и танците ми действат така – зареждащо.

Как виждате бъдещето училище?

Смисълът на училището е закодиран в самата дума  - да се учи. Да се провокира детето - чрез различни похвати, различни сетива, за да открие себе си, да намери отговорите на въпросите, които го интерисуват. Да се насърчават способностите му, таланта му, да се социализира. Това е – да преоткрива и провокира знания у всички нас.

Последнитте два месеца се оказаха изпитание и за учители, и за ученици, с  което се справихте успешно. Но Вие сте преподавател по хореография,  което изисква повече пряк контакт с децата. Какво даде и какво ви отне дигиталното образование? Успяхте ли, като хореограф да достигнете до децата чрез онлайн обучението?

Ние не само танцуваме, но и изучаваме етнография и история на танца. Научаваме какви са характерните стилове, особености и характеристики на дадената етнографска област. Затова ние заучаваме предварително образците и сега имахме възможност да опресним някой познания, да научим нови теоретични неща. Но все пак изкуството е физически контакт, физическо усещане. То е магия. И мястото му е на сцената.

Кое е най-важното, което искате да предадете на своите ученици?

Най-важното е да имат познания. И като вървят нанякъде, да знаят защо вървят натам и какво целят, какво искат да постигнат и да търсят пътища към целта. Да не се отказват.

А какво Вие научихте от тях?

Много неща. Научиха ме на търпение, на общуване. Учим се взаимно. Това е двустранен процес. Зареждат ме.

Какво е за Вас 24 май?

Това е най-хубавият празник – за децата, за учителите. Душевно някак си те докосва. Εмоционален празник е. Това е посвещението. Прозорецът, който всички искаме да отворим и да видим какво има.

Посланието, което бихте отправили към Вашите ученици и колегите си, във връзка с предстоящия празник?

Преди всичко здраве желая на всички. И да се развиват, да търсят нови неща, да се социализират различните поколения. Това е интересното.