Водещи новини Образование

Да вършат всичко с любов пожелава на учениците си Силвия Стойчева – един от отличените от МОН учители от Добрич

Седем преподаватели от Добрич са носители на тазгодишното почетно отличие „Неофит Рилски“. Ежегодните награди на Министерството на образованието и науката се присъждат всяка година по повод 24 май за цялостна професионална дейност и принос в развитието на образователната система в България.

Един от наградените педагози е Силвия Стойчева –  дългогодишен учител по „История и цивилизация” в СУ „П.Р. Славейков” – гр. Добрич.

Какво означава за Вас тази награда?

Признание за работата, която от доста години работя. Признание за целия колектив, защото нашата работа не е толкова строго индивидуална, колкото екипна. Във всеки един момент в училище работим с колеги, с ръководството на училището.

Ако сега трябва да решите какъв да е  професионалният Ви път, бихте ли избрали отново професията на учител?

Разбира се. Това е професия, която носи огромно удоволетворение. Не само конкретните учебни занятия и задължения, а въобще – целият живот в училище, който имаме, и който, за съжаление, сега ни липсва. Липсва ни прекият контакт. И това е сериозна загуба. Знанията ние ги преподаваме, учениците ги усвояват, но живият контакт е нещото, което прави толкова привлекателна нашата професия, независимо от това, че времената са се променили, че децата са различни. Въпреки това, всички те са прекрасни като ученици, като хора, с които взаимодействаме. 

Какви са предимствата и какви недостатъците на дигитализацията на образованието?

Предимствата са дотолкова, доколкото се развиват умения, които са наложителни в съвременното общество. Високата дигитална култура е необходима, както за нас – учителите, така и за учениците. И мисля, че и двете страни взаимно се обогатихме откъм знания за конкретна работа в електронна среда.

Въпреки това, смятам, че еднa от основните насоки в работата ни в училище, е живият пример, живият контакт, също и възпитанието. Мисля си, че в днешно време много повече залагаме на възпитанието и работата с учениците.

Как си представяте училището на бъдещето?

Малко трудно като нещо, което да е само дигитална среда. Винаги ще има нужда от учители, от хора, които насочват. Така че, представям си го с все още традиционния жив контакт, който има между учители и ученици. Да, може би, с технологии в повече, които да помагат. Но това, което при прякото общуване можеш да почувстваш, да усетиш, мисля, че в дигиталната среда го няма.

Кое е най-важното, което искате да предадете на своите ученици?

Това, на което се опитвам да ги науча, е да се отнасят с любов към всяко едно нещо, което правят. Да бъдат отговорни, към това, което се случва с тях, с хората около тях. Да работят със страст. Да влагат тази страст в нещата, които правят. Дали ще е училище, дали ще е професия, нека бъдат ангажирани и отговорни. Мисля, че точно тези неща не се преподават с учебния материал, колкото с живата връзка в училище. Най-важното е да бъдат любопитни и да не спират да търсят нови неща.

А какво Вие научихте от тях?

Те, като хора млади и ентусиазирани, винаги имат свежи идеи. От тях можеш да научиш много неща. Надявам се да е взаимно това, което научаваме – аз от тях, те от мен и така да продължат с  любопитството си към какъвто и да е вид знание.

Какво е 24 май за Вас?

Празник на духа. Прекрасен български празник с много дълбока традиция. Уважение не само към работата на учителя, но и към всеки, който може да е учител в живота. Това е прекрасен празник на знанието.

Какво бихте пожелали на Вашите ученици и колегите си, във връзка с предстоящия празник?

На първо място, имайки предвид конкретната ситуация, всички да бъдат здрави. От там нататък винаги да бъдат себе си, да бъдат любопитни, да бъдат всеотдайни в работата си и това, което правят.

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *