Българските мотиви са предпочитаните за татуиста от Добрич Енчо Андреев
Енчо Андреев е познат не само сред любителите на татуси в нашия град. Атрактивната му дълга коса, изплетена на плитки и добре поддържана, буди възхищение и изумление сред голяма част от нежната половина на Добрич.
Миналата година младият мъж за първи път се реши да участва в петото издание на международния конкурс за татуси „Bulgaria Tattoo Expo” в София, за което Про Нюз Добрич писа. И1 въпреки че тогава не успя да се класира, е готов да опита отново през тази година. Споделя, че е доволен от представянето си, въпреки голямата конкуренция, стреса и притеснението. Успял е да се срещне със свои колеги от различни краища на света, да обмени опит, да види нови техники. Повечето от участниците са били с 15-20 годишен стаж в бранша. В сравнение с тях той е като „чирак”, с неговите едва 8 години работа зад гърба си.
Енчо е завършил средното си образование в Техникума по туризъм в Добрич. Обичал е, освен да готви, и да рисува по чиниите. Едно разочарование обаче го връща към първата му страст – рисуването. И така записва „Аудио-визуални изкуства – D2 анимация” в Арт колеж в София. След като го завършва, решава, че ще се занимава с татуиране.
32-годишният мъж е стартирал занаята си, когато е бил на 24 години, в страни като Англия и Шотландия, където имат традиции и култура в изкуството на татуирането. Продължил да обикаля света, като същевременно не спирал да се развива. Изучавал е нови техники, опитвал се е отвсякъде да „открадне” занания и умения.
Запалил се по татуировките още докато бил ученик. Първата си направил когато бил на 16 години, но не си представял, че самият той един ден ще рисува върху кожа. Мечтаел да се занимава с декори или да прави илюстрации.
Първия татус в живота му бил върху свинско краче. Вторият - също. Когато се почувствал по-уверен, пробвал и върху себе си. „Важно е да усетиш какво правиш, как го правиш – като натиск, болка, къде трябва да се повтори, къде не. Който не си е правил татуировка, няма как да ме разбере” - казва той.
Все още се случва в работата си да използва първия уред, с който е започнал да татуира, въпреки съвременната техника, с която разполага към момента. Казва, че „старите машини си стоят на мястото”. „Има носталгия, има друг усет при работата със старите машини” – споделя младият мъж. „Дава ми сигурност, уют. С тази машина винаги се получава.”
Енчо е на мнение, че когато човек е улегнал, създал е семейство, има сигурна работа, доказал се е, тогава може да си позволи да татуира която и да е част от тялото си. Тогава изборът е осъзнат. Човек се променя. Променя мнението си, виждането си. Но когато си „узрял”, вероятността да се стигне до премахване на татус е много по-малка. А това, за съжаление, не винаги става с един сеанс. Нужни са поне 6-7. Зависи както от големината на татуса, така и от цвета. Въпреки съвремните високи технологии обаче остават следи, дори и след най-прецизната интервенция.
„Страхът е хубаво нещо при татуирането. Той пази младите хора да не си татуират лицето или видните части по тялото с нещо голямо, грубо” – смята художникът.
В България част от хората са с предразсъдъци по отношение на татуировките, споделя творецът. Не разбират татуирането като изкуство, а като вандализъм. За щастие, не всички смятат така.
Повечето хора, които за първи път решават да си направят татуировка, избират нещо малко. 90 процента от тях се връщат за следваща, но вече по-голяма. А тези, които са си направили голяма, изчакват между две и пет години, докато се решат на втора. Младите предпочитат цветните татуси, а по-възрастните залагат по-често на класическата – по-семпла, по-изчистена, черна.
Най-възрастният му клиент е англичанин. На 87 години той решава да направи първата си татуировка в памет на съпругата си - африканка. Татуирал си лъв.
Понякога татуировките са комерсиални. Някой е видял на някого, харесало му е как изглежда и решил да си направи същата. Но има и хора, които отиват при него с конкретна идея, знаят точно какво искат, къде я искат, с каква големина, цветна или в черно. Има и хора, които отиват с невъзможни на пръв поглед за изпълнение идеи.
„Наскоро дойде клиент, който искаше да си татуира дървото на живота, така че корените да са на дланта и да слизат към пръстите. Тогава предположих, че няма да се получи добре, защото дланта е мястото с най-много потни жлези, има най-много триене, мастилото пада бързо. Предложих му да я вдигнем нагоре, за да не се получи така, че след седмица да се разочарова от изпълнението, но той настоя да изпълним проекта, както го е измислил. Самият аз останах впечатлен и изненадан от това, което се получи. След седмица дойде да ми покаже, че всичко е така, като съм го направил и боята не е паднала” – разказва татуистът.
Споделя, че най-приятните моменти в татуирането са, когато художникът и клиентът имат едно и също виждане за модела на татуировката. „Тогава влагам повече страст, повече енергия, влагам душата си. Много ми е приятно да работя мотиви като катаницата, като българските шевици, българска мома с ябълки или житни класове. Този тип дизайн докосва повече хората, които видят татуса” – категоричен е Енчо. Въпреки че самият той харесва да рисува и черепи, смята, че символите на смъртта не се приемат толкова добре от обществото у нас. Много актуални в момента са, освен татуси с шевици и моми, и такива с различни български манастири.
Творецът трудно възприема голяма, груба или скандална татуировка върху лицето. Случвало се е да отказва да работи такива. Не би татуирал и гениталии.
„Пазарът на татуировки предлага много и интересни неща, разказва татуистът. На мнозина някои от тях биха се сторили твърде крайни. Дори зловещи. Като, например, изрязването на горната част от кожата със скалпел във форма, каквато ще е татуровката. Става като релефен белег. Когато кожата заздравее, тя няма цвят. И стои ефектно.” Енчо споделя, че не би си направил такава татуировка, но няма проблем при желание, от страна на клиент, да я изработи.
Преди повече от три години се появява и модата на татуираните очи. И не говорим само за клепачите. „Татус на очната ябълка за някои е зловещо, за други – красиво. Там мастилото се поставя директно в очната ябълка, под тънкия горен слой. При мигвване, бялото на окото ти се оцветява в цвета, който си избрал. И процесът е необратим. Не можеш да го махнеш. Аз също съм потресен. Хората не осъзнават, че могат да ослепеят, дори при най-лекото трепване на ръката на татуиста” – разсъждава професионално над темата младият баща.
И, въпреки че синът му е едва на три години, казва, че когато реши да си направи татуировка, но не по рано от 17-годишна възраст, ще приеме решението му. Стига то да не застрашава здравето му.
Контактът с хората, обменът на енергия, усмивката на клиентите носят на Енчо Андреев удоволетворение от работата. Харесва му да рисува и върху платно или на стена, но липсва обратната връзка, която получава на мига, когато работи татуси.
Иначе не спира да рисува. Има самостоятелни изложби в Добрич и Варна. Издал е и книжка с илюстрации.
Който желае, може да се запознае с творчеството му в страницата му във Фейсбук Poshla Mostra Tattoo crew / Dobrich. Или да посети студиото му на ул. „Райко Цончев” 1.
