Водещи новини Култура

Здравко Даскалов – в ритъма на танца

“Животът е труден, животът е борба. Животът е пътуване, а когато този път е извървян с много приятели – това е богатство.“

Здравко Даскалов

Българският народен фолклор, съхранен през вековете и характерен с неравноделните си тактове и ритми, ражда някои от най-добрите хореографи в страната, имащи огромен принос в развитието и популяризирането на българските танци в цял свят.

Здравко Даскалов е едно от най-разпознаваемите лица в сферата на танцовото изкуство. Основател е на редица танцови ансамбли и студия в цяла България – ансамбъл „Сливенци“, детски танцов ансамбъл „Тракийче“, спортен клуб „Фантастика“ и хореографска студия „Добрич“. Автор е на 97 танцови произведения включващи: „Сливенци“, балетът „Хайдушка песен“, „Борци за свобода”, „Априлци“, музикално-танцовия театър „В земите на Добруджа някога “, „На горската поляна “ и др. Носител е на орден „Червено знаме на труда“, орден за заслуги към българската армия и орден „Кирил и Методий“ – първа, втора и трета степен. Множеството му постижения записват името му със златни  букви в историята на българската хореография.

Близки и познати го определят като безкрайно добър човек, дори леко наивен. Често много хора се възползвали от него, именно заради добротата и таланта, които притежавал. Висок, едър мъж с широка, загадъчна усмивка, но едновременно строг и справедлив, винаги носещ чаша кафе и кутия цигари със себе си. Според Гергана Димитрова, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“ в град Добрич и член на Световния танцов съюз към ЮНЕСКО, Здравко Даскалов бил единствен по рода си – имал иновативен и креативен подход на работа и бил уважаван  от всички танцьори и колеги.

„Когато беше ядосан всички разбираха и имаше дистанция. Работеше без компромиси, без извинения, перфекционист до болка. Не искаше да пази за себе си това, което знае, а го раздаваше безрезервно на своите ученици. Вярваше в новото, младо поколение и бързо разбираше кой ще бъде добър изпълнител, хореограф или репетитор. Научи ме на много, което сега прилагам ежедневно в работата и живота си. Думите му звучат още в главата ми все едно е до мен. Заставаше отпред в залата и мислите потичаха, няма мрънкаме или празнословие. Психолог по природа“, разказва Гергана Димитрова.

Цялото семейство на хореографа се занимава с танци. Съпругата Янка Петкова е хореограф в спортен клуб „Фантастика“, а синът му – Петър Даскалов е деветкратен шампион на България по спортни танци в периода 2001г. – 2010г.

Здравко Даскалов е роден на 16.10.1951 г. в Ямбол, в семейството на Атанас и Стойка Даскалови. През първите три години от образованието си учи в Ямбол, а по-късно в елитното Държавното хореографско училище в София. След като завършва средното си образование, той се посвещава изцяло на магията на българския танц и остава подвластен на нея до самия си край. Големият му талант го отвежда извън границите на страната – в продължение на четири години се обучава в СССР при известния хореограф Игор Монсеев. По време на престоя си там, Здравко Даскалов изучава стотици видове танци и посещава множество фестивали от цикъла „Руска зима“ – един от най-престижните и известни форуми за танцово изкуство в Съветска Русия.

С връщането си в България, Даскалов започва да работи по собствени фолклорни произведения, представяйки България на фестивали в Италия, Тунис и Алжир. През 1969 г. става ръководител на Националния военен ансамбъл, което утвърждава името му в хореографските среди в страната. През следващите години създава детски групи по български народни танци в Сливен, основава ансамбъл „Сливенци“ и детски танцов ансамбъл „Тракийче“. Четири години по-късно заминава за Добрич, за да стане главен хореограф и режисьор в ансамбъл „Добруджа“ –  признат за един от най-добрите и ярки представители на фолклорния жанр у нас. По време на престоя му в добруджанския ансамбъл, Здравко Даскалов създава множество произведения, сред които и най-популярното му – „В земите на Добруджа някога“, представено на четиридесетата годишнина  на фолклорния ансамбъл през 1994 г. Две години по-късно, хореографът  дава началото на спортен клуб „Фантастика и хореографска студия „Добрич“. През 2001 г. е вписан в Почетната книга на град Добрич за цялостната си творческа дейност.

Последното му значимо произведение „Моя България“ разказва историята на изселническото българско население в Украйна и е поредно свидетелство за професионализма, с който работи хореографа. В тандем с професор Милчо Василев и академик Николай Кауфман обучават украински танцьори на тънкостите на българския народен фолклор, обединени около работата по произведението.

През 2005 г. по време на тренировка, Здравко Даскалов получава инсулт. Следващите почти десет години от живота му, преминават през призмата на непрекъснатата борба за живот. Въпреки здравословните проблеми, несломимият и борбен дух на хореографа го връщат за кратко към танцовия подиум. След 63 години изпълнени с любов към живота и танца, Здравко Даскалов умира на 16 декември 2014 г.

Здравко Даскалов оставя ярка следа в историята на българската хореография. Десетките му произведения и стотиците му отличия го нареждат до великите хореографи на България. Широката му загадъчна усмивка, безусловната любов към танците, неуморните разкази за живота и харизмата му, остават в съзнанието на стотици близки хора на великия хореограф.

Материалът е изготвен от Александра Дралчева, ученичка в СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Добрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 – Книга на спомените“

Снимки: Facebook страница на ДТА „Тракийче“ и Петър Даскалов (син на Здравко Даскалов)

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *