Красимир Костадинов от Добрич - за живота отдаден на пчелите
Какви са проблемите и предизвикателствата пред които са изправени пчеларите в региона.
Красимир Костадинов е пчелар от Добруджа, който повече от 30 години от живота си е посветил на пчелите. Той развива стопанството си с много труд, но и вътрешна удоволетвореност. Пчелинът е в местността Суха река, с. Зимница, община Крушари.
Годините точно преди хиперинфлацията, когато заплатите са ниски и животът труден, семейството решава да отглежда пчели, за да подпомогне семейния бюджет. Бабата на Красимир е имала два кошера, той ги е направил четири. За съжаление в три от тях пчелните семейства умират и това е причина млладият пчелар да се откаже. Но през следващата година решава отново да опита. И нещата потръгват.
Казва, че локацията на пчелина е от голямо значение. Първите му кошери са били в района на село Хитово, но в един момент, дали заради промяна на климата или заради изсичането от недобросъвестни хора на голяма част от липите там, добивите рязко спадат. След което избира настоящия район - място близо до гората. Според него, тя дава на пчелите прашец по време, когато на полето няма такъв, както и прополис, който и за пчелите, и за човека е много необходим.
В момента семейството отглежда 260 пчелни семейства, но мислят да ги намалят.
Красимир споделя, че един от най-големите страхове на пчеларите днес е, дали ще успеят да опазят пчелите си живи. Причина за високата смъртност са препаратите, с които арендаторите пръскат посевите си. За съжаление, те дори не се замислят, че пчелите са тези, които опрашват културите им. Благодарен е, че в неговия район това не се случва и няма нанесени щети върху пчелните семейства.
Друго предизвикателство пред пчеларите са болестите по пчелите. Повечето ветеринари се притесняват от пчелите и дават само насоки, които пчеларят трябва да изпълни сам.
Болната тема на всеки пчелар в България е изкупната цена на меда. Тя се формира обаче не само от потребителското търсене. Търговеците се опитва да изкупят меда на възможно най-ниска цена. Свободното договаряне е в ущърб на пчеларя. Според Красимир Костадинов, цената трябва да бъде съобразена с качеството.
„В България няма сертифицирана лаборатория, международно призната, която да следи за качеството на пчелните продукти. И това е голям проблем. Хубаво е да се прави анализ на продуктите и сертификатът да важи за всички страни – или поне за тези от Европейския съюз. Държавата абдикира. Тя е тази, която трябва да постави ясни и строги правила за взаимоотношенията между арендатори, пчелари, администрация, субсидиране и прегледи. Само тогава ще има ред в системата и тя ще започне да работи.” – смята той.
Като друга причина за ниските изкупни цени пчеларят изтъква и нелоялната конкуренция с вносен мед от Украйна, който е на цена под 3.00 лв., а примамливата за търговците оферта включва и гратисен период на изплащане. Качеството на меда обаче е ниско. И когато се изнесе в западните страни, купувачите остават недоволни от качеството, свалят цената или връщат стоката, а понякога прекратяват търговските взаимоотношения.
Българският мед е много качествен, стига да не са хранени пчелите със захар или да са ползвани лекарства, на основата на пестицидий, който го замръсява.
„Пчелата събира нектар, който е много рядък, поема го в т.н. медова гушка, където с ензими започва да го преработва, за да стане мед” – обяснява Костадинов. „Но това все още не е мед. Той е само ензимно обработен. Когато отиде в кошера, се предава на друга пчела, която го посреща, вкарва го в килийките и започва да го разбива с хоботчето си, за да може да се изпари влагата и да не вкисне. Един много труден и сложен процес. Когато пчелата преработва този нектар от природата, тя филтрира токсини. Като един естествен филтър е. Когато обче пчеларят вземе едно лекарство на пестицидна основа и го сложи в кошера, тази бариера е прескочена. Т.е. пестицидът влиза директно вътре между рамките и от там нататък се разпространява върху восък, пчелен мед. Ако искат да имат качествен мед, пчеларите трябва да спрат да ползват химии и директното им внасяне в кошера”- обобщава Красимир.
Що се отнася до субсидиите, пчеларият смята, че изискванията не са тежки, но процедурата е тромава. И дава пример със себе си. Заявил е нужда от сушилня за пчелен прашец, но пчеларската година вече е започнала, а не се знае кога ще бъде одобрен от пчеларската програма. Не крие, че приветства промените, направени в нея. Предпочита обаче, вместо субсидии, пчеларите да получават достойно заплащане на продукцията им. И да имат сигурност. Смята, че младите хора бягат от пчеларството, бягат и от България, точно защото им липсва сигурност тук.
„Субсидираните лица трябва много внимателно да се прецеждат, за да не се използва субсидията като хранилка” – смята Костадинов. „Хубаво е ветеринарен лекар и пчелар-проверител, изкарал курс, да извършват провека на състояние на пчелното семейство, за да няма никакви съмнения за декларираното използване на средствата ” – заключва пчеларят.
Красимир споделя, че в момента съществува благодарение на „Хранкооп” – София, създатели на фермерски пазари, в това число и на този в Добрич. Когато цените са паднали от 5.40 за изкупна цена на килограм мед на 3.00 – 3.20 лв., а добивът намалява рязко заради промените в климата, се оказва, че той работи за около 300 лв. месечно, което не е никак изгодно. В такъв един период семейството мисли да намали броя кошери, като ги остави под 100, но тогава се появяват Фермерски пазар в Добрич и те решават все пак да задържат пчелите.
Това, което го кара да продължи напред и да не се отказва, всъщност са самите пчели.
„Когато погледна в едно пчелно семейство, в начина му на работа, на подредба, аз виждам една съвършенна хармония. Пчелите са прекрасни същества, въпреки, че имат и жило. Когато видите една пчела, как се прибира с едни топченца на крачетата прашец, които са като гащички, цветни, то е просто невероятно” – споделя Красимир.
Ако някога реши да се откаже да развива този бизнес, ще си остави поне пет кошера, защото пчелите са в сърцето му. И въпреки, че като цивилизация и технология обществото ни е напреднало много, тайните на пчелното семейство все още не са разгадани.
„Когато гръмна централата в Чернобил, мой познат ми разказа, че са проверявали радиацията в пчелните семейства, защото е имало много мъртва риба в района. И се оказва, че навсякъде гайгеровият брояч е отчитал голяма радиоактивност, но когато са отишли до кошера са останали изумени, защото там радиацията е била в рамките на нармалното. Това никой не може да го обясни. Друг интересен факт е, че според законите на аеродинамиката, пчелата не може да лети. Да, но тя лети.
Интересна е и ролята на търтеят в пчелното семейство. Животът му е една тъжна история. Неговата основан функция е да оплоди майката, след което част от тялото му се къса и той умира. Тътреят не събира мед, но без него няма пчелно семейство. А есента, когато няма нужда от него, пчелите го изгонват от кошера и той умира гладен и бездомен.”
В последните години зимите у нас са сравнително топли. „Като цяло пчелите по-лесно призимуват в такова време, но това крие и много опасности за тях”, споделя Красимир. Възможно е те да изконсумират бързо храната си, защото снасянето продължава, или не спира, или започва по-рано. Тогава трябва да им се осигури храна. Ако те изчерпят запасите си от мед, трябва да им се дадат някакви въглехидрати, и това най-често е захарта, която да е в количество, колкото да оцелеят, а не да се правят медови запаси.”
Рязкото застудяване в началото на пролетта също е проблем. Това ще доведе до смърт на пчелите. Защото те си топлят пилото (осигуряват му температура от 33 градуса, за да не умре), правят едно кълбо около него и не могат да се движат от това кълбо. Ако времето задържи една седмица с минусови температури и около пилото меда се изчерпи, пчелите продължават да стоят около него, докато не умрат от глад – и те, и пилото. Пчелите имат силно заложен инстикт за запазване на поколението – те жертват себе си, за да запазят колонията. За това трябва да се намеси пчеларя и да им даде храна.
Казват, че колкото кошера има човек, толкова дръвчета трябва да засади. Красимир до сега е засадил над 200 дръвчета – ябълки, круши, сливи, дори и хинап, разположени на близо 4 декара площ. Добре е, че място на село място има.
Красимир Костадинов и съпругата му Мария може да намерите всеки четвъртък на Фермерския базар в АЕМО „Стария Добрич”. Там пчеларят и семейството му предлагат освен мед и продукти на основата на прополис, пчелно млечице, търтиево млечице, пчелен прашец, крем за нос с прополис и др. Често се случва да консултира клиентите си за какви болежки и как точно да използват продуктите.
