Галина Дурмушлийска: За снета глава лекове няма. Българи, не свеждайте глави!

Разговор на репортер на KOTELNEWS с народната певица Галина Дурмушлийска за живота по време на короната

- Галина в карантина, интересна рима…

- Хм, аз откакто съм в Котел, все съм в и под карантина. Някак вече съм свикнала, но че цял свят вкараха под карантина, това не само не ми харесва, но и не го възприемам. Поставят ни в изолация, а човекът е социално същество, това е противоестествено. Виж, при нас, музикантите, има един момент, на който казваме творческа самота. В този период обикновено се раждат много хубави неща. Но когато ги родиш, ти трябва да ги споделиш. Надявам се жаркото слънце да промени нещата и вече да излезем. Всеки човек има по една корона. Господ му я е дал и той си я носи до края. Трудно време, непознато, на моето поколение му минаха през главата няколко такива корони и вече сме много уморени. Надявах се в своята зряла възраст да имам едно относително спокойствие, което да мога да изживея в Котел, който определено дава такива възможности, но сега с тази корона, затваряйки всички хора, много ми тежи. За съжаление освен да попея и някого да успокоя с това, друго не мога да направя.

- Истина ли е това, което сега става. Как го усещаш?

- Не, за мен това са други проблеми, умело прикрити под името коронавирус. От първия ден не го вярвам в мащабите, в които ни се представя. Това е мое мнение, с което не ангажирам никого.

- От медиите постоянно сме облъчени със здрачни картини на физкултурни стадиони, пълни с ковчези, детски площадки, които ще станат гробища, шеф на болница се вайка как има недостиг на чували за трупове…Как ти действа тази некропропаганда?

- Това е нищо повече от всяване на страх и то в някаква вече извратена форма. Още откакто се започна с тези пресконференции, включвания и брифинги, се преместих да живея в стая, където няма телевизор. Направих така да не ползвам тази техника и други подобни, откъдето освен за брой заразени, починали и в кой ден пристига ада, друго да не се говори. Изненадвам се, че има много хора, които не могат без това, те се вълнуват, коментират и оставам с убеждението, че им става по-добре, когато им съобщават, че бройките растат. Колкото по-страшно им говорят, видимо по-спокойни се чувстват, има нещо ненормално в това! Да не говоря за медиите, които задават от глупави по-глупави и неадекватни въпроси. Като гледам народ с маски, ми става много смешно. Носът му вънка, тук се пипа, там се отърква, другаде си бръкне…

- Казваш, че медиите не са адекватни в това странно време, да обърнем местата, застани от страна на медиите – какво би питала тези от НОЩ и какво би предала на зрителите или слушателите?

- Бих питала в посока, в която да стане ясно нещо, което отдавна преди тази корона е много по-страшно и трагично. Нацията е болна и мре като мухи. Занимават ни с това колко са се заразили, кихнали и умрели. А другите, дето си умират от хубав живот, здравословно хранене, защото могат да си го позволят, от стреса, щото всичко ни е в розово, и десетките отключени от него болести. Стана така да те е страх да се разболееш от каквото и да е друго, че няма къде да отидеш. Не си ли от корона едва ли не вече ти е забранено и да умреш. Харчат се едни пари в името на нещо, никой не пита как, къде, колко, защо и на каква цена…Каквито журналистите, такива и отговарящите. Защо никой не пита и говори колко народ е луднал покрай тази цялата дъндания. Колко се самоубиха, колко са с хронични паник атаки. Какво се случи с имунитета на нацията, която се затвори в мрачните стаи, подложена на информационен стрес.

- В обемистия ти репертоар има ли песен, в която да се разказва за такива неволи. За онова чумавото време?

- Да, има такива песни, много трогателни и свръхсъдържателни. /Тук Галина запява една тежка добруджанска песен, в която се разказва за болна Яна/. Легнала Янка болна да лежи. Болна да лежи вън на одъра. Руса и коса през праг висеше. Янка е толкова болна, че вече е на одър между двата свята. Майка и е тръгнала от къща на къща лек да търси, билки да сбира, хубава Янка да си изцери. Следва разковничето в песента. Янка казва на майка си: “Не ходи, мале, билки не търси. За снета глава лекове няма“. Когато човек се съгласи и приеме болката, той е болен. За снета глава лекарство няма. Не свеждайте глава, българи. Вярвайте, че не сте болни. Приемеш ли, че си болен, внушат ли ти, че си болен, ти си болен в мозъка си, край. Песента продължава. „Снощи съм, мале, сън сънувала, при мене бяха три самодиви. Първа ми, мале, коси разплита, втората, мале, дрехи прибира, а третата само повтаря: „ Хайде ма, Янке, с нази да дойдеш“. Майката разбира, че дъщеря и си отива и казва: „ Питай ги, Янке , питай ги, чедо, искат ли чедо старо за младо. Старо за младо, мене за тебе“.