Оногур – една разходка по дъното на река
Има такова място, където можете да се разходите по дъното на река и това е коритото, на някога пълноводната Суха река. Тя извира от Варненското село Изгрев, минавала е през територията на сегашните области Варна, Добрич и Силистра и се е вливала в езерото Олтина в Румъния. Сега тя пресъхва около с. Карапелит. И като всяка вода - тя е предполагала живот, създала е условия тук да се заселят хора, да живеят и да оставят следи. Успоредно с реката е имало и път, а мястото е било доста населено и оживено за тогавашните стандарти. Много и подробно е писано за тези места и какво е открито в тях. Много е писано и разказвано за откритата Базилика край Оногур, която по мащаби може да се сравнява единствено с раннохристиянската църква „Света София“ в Константинопол, за крепостта Палматис край която е минавал римския път Марцианополис /Девня/ - Дурострум /Силистра/ и за скалните манастири над оногурския язовир.
Манастирските комплекси „Шан кая”, „Гяур евлери” и „Асар евлери“ вблизост до селата Балик, Оногур и Ефрейтор Бакалово се предполага, че са поставили началото на традицията на скалните манастири, която по-късно е пренесена от Добруджа в Западна Европа.
Комплексът „Шан кая“ е издълбан на 8-9 метра височина в отвесна скала, наричана от местните „Шан кале“, включва 64 метра галерия от скални помещения които са свързани помежду си. Той, както и другите два, са съхранени и напълно достъпни. До всички скални манастири може да се стигне пеш от с. Кръгулево, а преходът отнема между 2 и 4 часа, в зависимост от посетените обекти. Тези месеци от годината – април, май и юни, са най подходящи за разглеждането им, като не пропускайте да се облечете и обуете, като за лек планински преход.
Голяма част от населението на селата в околността са татари, заселили се по тези земи след края на Кримската война и обособили свои общности, които още спазват традиции и обичаи останали от стари времена. Това дава обяснение защо този център на ранното християнство е населен основно с мюсюлмани, което му придава допълнителен чар и загадъчност.
Всеки, който реши, може да прочете и да си избере маршрут и забележителност, която да посети, както направих и аз. Можете да подходите към мястото от пътя за Силистра или от пътя през Крушари – и през двете места има какво да се види, всичко е указано с табели, а и в сайта onogur.eu има подробна информация за това, което ще видите. Може да си го определите като екопътека за разходка, за поклоннически туризъм или като място за кратка почивка със семейство и приятели някъде в околността, защото тук всяко кътче е уникално красиво. И не красота, от която ти спира дъха, макар че има и такива места, а някак… всепоглъщаща, някак си даваш сметка, че си тук за малко, че това го е имало много преди теб, ще го има и много след теб и ти си един щастливец, че можеш да споделиш един миг от това безвремие. Всичко е толкова красиво и в перфектен баланс, че този баланс се отразява вътре в теб и ти се струва, че се разтваряш в това, което те заобикаля и ставаш част от него. Зеленина, малки горички, аромат, птича песен, вода, скали, пещери, история – идеалната рецепта за почивка в хармония.
Вървиш по дъното на реката, вдигаш поглед нагоре и виждаш входовете към манастирите над теб. Можеш да се качиш и да влезеш, да се разходиш, да погледнеш през прозорците на стаите, които са в скалата и от които са гледали хора столетия преди теб и да се опиташ да се потопиш в онова време, в което да отдадеш живота си на Бога, живеейки в пещера е било въпрос на силна отдаденост и вяра. А ако имате по-богата фантазия, можете дори да видите лодките, които плават по реката и да чуете шума от хората на брега.
Можете да си вземете вода и сандвичи и да седнете на някоя от пейките по маршрута или да си направите пикник на местенце с невероятна гледка. Можете да последвате и примера на един баща, който беше взел двамата си сина и бяха тръгнали „по мъжки” да стават откриватели, а той използваше всеки удобен момент да ги научи на нещо свързано с природата и историята тук.
Няма да ви разказвам за дати, епохи, базилики и късноантични крепости в подробности – за тях всеки може да прочете и сам и то ще е написано от хора, които знаят за какво говорят. Всеки ще реши какво го вълнува и ще отиде да го види. Ако ви вълнуват историята и археологическите находки или имате нужда просто да се разходите и да се насладите на красотата на този край - това е мястото!
И когато отидете, моля ви, спрете и си налейте вода от Майчина чешма, която е на пътя между селата Оногур и Ефрейтор Бакалово! Тук Илхан е направил чешма, за да благодари на Махмуре, че е била негова майка… Нарекъл я е Майчина чешма. Със сигурност има много начини да благодариш на майка си, но не зная защо този ми се стори най-истински. Поседнах на пейката до чешмата и очите ми се напълниха със сълзи. Можех да усетя цялата любов и благодарност на Илхан, а и аз изпитах същото към него. Благодарност, че е направил най-достойния паметник на същността на жената – да даде живот и обич, да бъде нечия майка. Затова спрете и вие! Нека почетем любовта на един син към майка му и му благодарим, че ни прави по-добри хора!
Чела бях за това място и неговата история и имах известна представа къде отивам и какво ще видя, но всичко надмина очакванията ми и се превърна в любимо мое място за разходка и почивка. Така че, когато следващия път се чудите къде да отидете със семейство и приятели, идете и се разходете в каньона, образуван от Суха река, по иначе равното добруджанско поле. Потопете се в историята и природата на това място, налейте си вода от „Майчина чешма” и вземете време за себе си от безвремието тук!
Диана СТЕФАНОВА
