Балчик да е градът на стоте кипариса мечтае Мариян Цветков

Знаете ли колко кипариса има в Балчик?  Най-точен отговор на този въпрос може да даде гла­в­ни­ят озе­ле­ни­тел в об­щин­с­ко пре­д­приятие ”Бла­го­у­с­т­ро­я­ва­не и ко­му­нал­но сто­пан­с­т­во” Ма­ри­ян Цве­т­ков, който си е поставил за цел да вър­не сла­ва­та му като гра­да с ве­ко­в­ни­те ки­па­ри­си

Кипарисът е свещено дърво в много култури. Значим религиозен символ, свързан  първоначално със здравето и плодородието, а по-късно със света на мъртвите и  култа към подземния свят.

В Античността кипарисът е атрибут на множество женски божества –  Артемида, Атина, Афродита, Персефона, Хера и Кибела, която е била почитана от древните жителите на днешен Балчик. През 2007 година в Белия град бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.

По времето на античната колонизация на Черноморието в земите, обитавани от траките милетски колонисти основават селището Круни или Круной (Krunoi) – името означава „Пролет“ или „Извори“. Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 пр. Хр. до 550 пр. Хр. Известно време след това в чест на тракийския бог на виното, възприет от гърците под името Дионис, селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис). То е било в района на днешното рибарско пристанище. След похода на Ситалк към 440 г. пр. Хр. селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г. сл. Хр. в Римската империя.

Всички тези култури – тракийска, гръцка, римска, византийска, а след това и румънска, са оставили своя отпечатък в Белия град.  Както с интересната архитектура, с малките тесни улички и дворчета на къщи, така и с ландшафтен дизайн.

Ето какво споделя Мариян Цветков, който освен инженер озеленител и лесовъд на община Балчик, е известен сред своите съграждани и като разказвач на легенди, чиито достоверности изследва.

„Балчик е древен град с много наслоена история във вековете. Озеленяването тук е много специфично – от големите дървета, които са расли от времето на траките – лавровишната и кавака – истинската бяла топола, белият бъз, нар и хинапа – характерни за всеки двор и стигнем до кипарисите.  Балчик е град, отживяван от гърци, римляни, византийци, османска империя, гръцки търговци, италианци и така до румънската кралица, е имал голяма колекция от различни дървета, особено от кипариси.  Във времето те се появяват като основен вид в градската среда и й предават неповторим характер. Знае се от митологията, че кипарисът е свещено дърво. В Древен Рим кипарисът е атрибут на Плутон, бога на подземното царство. На  гробовете на мъртвите посаждали кипариси. Римляните  по нашите земи са искали до всяка вила и храм, до всеки гроб на герой да има кипарис. Защото митологията казва, че реката Стикс, която превежда душите на умрелите от нашия свят към подземния, от едната страна имало кипариси, а от другия хибискус и когато минавала жена или дете, хибискусите плачели, а когато минавал герой,  кипарисите го приветствали като помръдвали своя връх. И така,  всеки богат, знатен човек в Балчик искал да бъде герой и засаждал кипарис в своя двор. В началото на 20 век в много балчишки дворове е имало кипариси. Според една легенда обаче, те са били изсечени, тъй като са ги набедили за приносители на бактерията филоксера по лозята. Знаете, че Балчик е бил град с традиции във винопроизводството. Главен виновник за отсичането на кипарисите всъщност не са лозовите насаждения, а българските първи дами-чорбаджийки, които са се хвалели една на друга с бялото си пране. А когато кипарисът цъфти, всичко става жълто и прашецът му им е цапал прането. И така почти 90 процента от кипарисите са били изсечени.

В началото на миналия век Даки Йорданов, който през 1955 г. създава Ботаническата градина в Балчик, е започнал засаждане на кипариси, малки кипарисови горички и преди 15 години той се свърза с мен. Тогава започнахме да засаждаме кипариси в градска среда с нашата смела мечта да ги направим 100. Кипарисът е дърво без алергени, отделя смоли и полезни изпарения и вещества. Устойчиво дърво на нашите почви. В момента има 48 кипариса в градска среда, с точно определени места, да не пречат на другите растения, да се чувстват добре. Сега засадихме предимно в долната част на града. Балчик се слави с адски неплодородна бяла пръст, която като я поливаш шупти като вар, но кипарисите са си намерили местото, не боледуват от микроорганизми, не боледуват от почвите. Мечтата ми е да засадим общо поне 100 бройки, за да се получи цялостна композиция.  Когато зимата няма растителност, когато са окапали листата, Балчик ще остане красив и зелен!“

Кипарисът с вечнозелени листа е символ на дълголетие, което пожелаваме на Белия град и на неговите жители.