Суша: Пшенични полета в област Добрич се превръщат в пустиня

Площите, засети с пшеница в Добричка област, са 1,245 млн. дка. Сериозна част от тях обаче страдат и жълтеят от настъпилото засушаване в региона.

"Това са най-ниските количества почвена влага, измерени за последните 60 години", съобщи проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт. Средната норма на валежите от октомври до края на март е 275 литра, а за зимата на 2019/ 2020 г. са отчетени едва 151 литра, т. е. с 50% по-малко. Ученият споделя, че през професионалния си път няма наблюдения за толкова екстремно засушаване. Липсата на почвена влага се усложнява още повече от добруджанските ветрове. През последните 1-2 седмици в Добричка област се вдигат огромни прахови бури, типични за Сахара.

Според него големият обрат в състоянието на посевите е настъпил около Великден, когато температурите са започнали да се повишават. В момента пшеницата се влошава с всеки изминал ден. Картината е твърде динамична и се влияе от редица фактори. От особено значение се оказват изборът на сорта пшеница и приложената агротехника. На полето българската селекция се държи значително по-добре.

„В Добруджанския земеделски институт от години правим изследвания за издръжливостта на екстремна суша. Потенциалът на толерантните сортове е около и над 40% от добива, който дават при оптимални условия. По този начин имаме яснота за поведението на българската селекция при извънредни и екстремни условия. Каква е обаче толерантността на сортовете пшеница от т. нар. западна селекция, не можем да кажем”, пояснява проф. Киряков.

Сериозно отражение върху поведението на пшеницата оказват и големите торови норми, категоричен е професорът. От години той алармира, че тази практика има негативни последствия. Силно братилите пшеници, в които са внесени високи торови норми, в момента страдат много повече.

Ще се разорават ли площите с пшеница? Според проф. Киряков това не е решение за земеделските стопани. „Това изисква отново оран на 25 см. Ако досега си хвърлил 80-90 лв. на декар и ако решиш да разваляш, трябва да вложиш още пари, за да засееш друга култура и да чакаш дъжд”, не крие рисковете ученият.

Той съветва земеделските стопани да спрат да правят каквито и да е разходи за растителна защита, за да не се стресира допълнително житната култура.

Източник: agri.bg