Проф. Иван Киряков: Състоянието на есенниците в Добруджа е критично
Състоянието на есенниците в Добруджа е критично, но все още не е безнадеждно. Много често се казва, че 5 литра дъжд няма икономическо значение. В момента обаче и половин литър дъжд спасява положението, сподели в интервю за АгроКлуб проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт Генерал Тошево:
Проф. Киряков, за поредна година засушаването в Добруджа изправя пред трудности земеделците? Може ли да обобщите каква е картината към момента?
Картината е доста разнообразна, доста шарена - казано по народному и всеки ден се променя, защото засушаването се задълбочава - става все по-екстремно.
Причината не е само в това, че имаме пролетно засушаване. В Добруджа винаги е имало засушаване, като погледнем назад в годините. Различното през последните 4-5 години са меките зими, влажна и хладна пролет. Това измести българската селекция като цяло от площите на земеделските производители, както в Добруджа, така и в цяла България. Западната селекция е с малко по-висока продуктивност от нашата - при условията, които бяха до момента.
Усложненията за посевите идват от това, че няма воден запас. По метеорологични данни на Добруджански земеделски институт - за периода от октомври 2019 до март 2020 г. са паднали 150 литра, като средната норма за същия период през последните 60 години, е 280-290 литра. Тоест имаме 50% зимен запас - в дълбочина нямаме абсолютно никаква влага.
Положението се усложнява и от това, че 2018-2019 г. също нямаше воден запас. Тоест имаме едно акумулиране на проблема. От друга страна има и друг проблем, който влияе негативно на посевите - около Великден времето беше топло - 25-26 ℃, а последната седмица сутрините в Добруджа са с температури около 0 ℃. Нощем падат до -5 ℃. Има доста силни ветрове. Това, което се наблюдава в момента на полето, е съчетание от много фактори - не е резултат само от екстремното засушаване.
Какво е състоянието на есенниците в Добруджа на фона на засушаването?
Много зависи от землището. В някои землища преди седмица са паднали 5-6 литра и на този етап пшениците се държат по-добре. В други райони не е падал дъжд през последните 2 седмици и там нещата са малко по-сериозни. Очаквам да се задълбочат нещата, защото по прогноза не се очакват валежи през следващите 10 дни. От друга страна - различните сортове реагират по различен начин. Има сортове, които са по-толерантни, издържат повече на трайно засушаване. Важна е и агротехниката - да не казвам торенето. Посевите, които не изглеждаха добре през месец март - бяха по-гладни, изоставаха - в момента изглеждат много по-добре. При посевите, които бяха по-гъсти, зелени, добре наторени, започват да се създават проблеми, защото там конкуренцията е много по-голяма.
Какви мерки трябва да се предприемат в тези условия?
Действително това е един от основните въпроси, които ми задават земеделските производители - до колко при задълбочаване на тази криза, ще бъде компрометирана реколтата и дали трябва да разорават площите. Аз винаги казвам: Ние нямаме информация за това какво ще се случи със западната селекция - какво ще е поведението на тези сортове. Нямаме провеждани такива изследвания.
За поведението на нашите сортове имаме информация, данни, защото ние правим експерименти. В рамките на 3-4 години вкарвам сортови линии ги в засушник. Поливаме еднократно през октомври, след като засееме. След това поливаме едната част от оранжерията, а другата част засушаваме до прибиране на реколтата - това е екстремно засушаване.
Какви са резултатите?
Имаме сортове, при които редукцията е около 50%, при други - около 70%. Но сортове като Лазарка, Мерилин, Калина, Карина - при такова екстремно засушаване, се очаква около 60% редукция на добива.
Но отново казвам - не можем да кажем какво ще направят другите сортове.
Не е тайна, че разнообразието от сортове, които отглеждат зърнопроизводителите в България е доста голямо?
През последната седмица обикалям цяла Добруджа и само при двама производители виждам българска селекция, която се държи отлично. Не правя реклама, ние сме държавно предприятие - и да правя реклама, и да не правя, нищо няма да спечеля.
Задавала съм въпроса на зърнопроизводители - защо не залагат на българските сортове пшеница и отговорът е, че те не са толкова високодобивни като външните сортове. В същото време някои стопани признават, че имаме добри сортове, създадени за нашия регион и климатични особености, но изостават в добивния потенциал и отглеждането им е икономически по-неизгодно. Как мислите вие?
От икономическа гледна точка нашите сортове пшеница могат да изкарат 700 кг./дка при преки разходи 70-80 лв./дка (торове, ПРЗ и т.н., защото нашите сортове не понасят високи торови норми, напротив - те са противопоказни). Тук не включвам фонд Работна заплата. Някои зърнопроизводители влагат по 120-130 лв./дка, за да изкарат 900-1000 кг./дка. Хайде да видим къде е икономиката!
При по-малкия добив и себестойността е по-малка, докато при другия добив от 1 тон - вътре са използвани големи количества азот, многобройни пръскания с химически препарати.
Печалбата пак ще е една и съща.
Едно изречение на една дама зърнопроизводител ми се е запечатало в съзнанието - че трябва да се работи за икономически изгоден, а не за максимален добив… Вие как мислите?
Точно това е истината! От друга страна, много стопани се сещат за науката едва когато нямат друг изход. Иначе - на откритите дни на института, например - не идва почти никой.
В случая науката може да вземе решение за нещо, което тя е създала.
Сега тръгнаха едни мисионери, които започнаха да предлагат какви ли не торове за стабилизиране на посевите. Аз не съм специалист, но преди малко разговарях с проф. Нанкова (проф. Маргарита Нанкова - агрохимик с дългогодишен стаж в ДЗИ - Ген. Тошево - бел.авт.), и тя казва: “Да, ще се вкарат торове, но досега това трябваше да е направено!”.
Връщам ви в началото на разговора, когато казахте, че засушаването започва да се акумулира, да се задълбочава. Мислите ли, че това ще доведе до промени в начина, по който земеделците произвеждат, за да се адаптират към промените - смяна на сортове, нови технологични линии като нулеви почвообработки?
Промяна ще има, но тя няма да е заради променящите се климатични условия, а защото Европа казва, че трябва да има промяна. При нас винаги някой казва: “Москва казва… Брюксел казва…” - за моите 60 години друго не съм чувал. Нещата ще се променят защото ЕС иска да се намали употребата на ПРЗ. Високоинтензивните сортове - визирам най-вече зърнено-житните култури - изискват други технологии, които пък са свързани с разпространение на вредители, болести и неприятели.
Какво имате предвид? Дайте пример.
Личното ми мнение за нулевите обработки или т.нар. No-till например, е, че ще си вкараме автогол. Там, където се прилагат тези технологии в полупустинни райони, където почвите са по-леки - има един коефициент хтк (хидротермичен коефициент). В тези райони няма такова заплевеляване, например с коренищни, кореново-издънкови плевели като балури, паламиди, поветици, троскоти… Там няма болести като склеротиния, например, която може да се възпроизвежда в появата и в растителните остатъци без да има гостоприемник. И какво ще правим тогава? В момента не могат да се палят стърнища. Няма да се заорат и в дълбочина растителните остатъци… Да ще се използват микробиологични торове, които да разградят. Но те ще разградят в рамките на 6-7 месеца, а през това време патогените стоят в растителните остатъци и на пролет, се възстановяват.
Различните почвени типове реагират по различен начин и към такива технологии трябва да се пристъпва много внимателно.
Освен това инвестициите в нови машини за тези обработки са големи и какво ще правят с тези автопаркове, които вече закупиха през последните години зърнопроизводителите?
Тук дали не е мястото на науката - в търсене кои почви са подходящи за прилагане на нови технологии? Към момента зърнопроизводителите рискуват на принципа проба - грешка или на базата на чуждия опит...
Преди години ние изнасяхме технологии, в момента - внасяме технологии.
В рамките на 30 години в Добруджанския земеделски институт е работено по технологията на нулевите обработки и ако те бяха подходящи, мислите ли, че нямаше да се прилагат още тогава?
Един от най-големите проблеми на Земеделското министерство през годините е, че издържа ССА без да иска нищо от нея.
В разговор със зърнопроизводители, те са споделяли, че е жалко, че голяма част от цитирам “брилянтните” ни селекционери на пшеница вече не са в България.
Факт е! Селекционери като проф. Николай Ценов, доц. Костадин Костов избягаха… Не само заради заплащането, а защото нямат възможността да разработват нови сортове.
Да се върнем, за финал, към актуалната ситуация на полето - безнадеждно ли положението за есенниците или все още има надежда?
Критично е положението, но все още не е безнадеждно. Много често се казва, че 5 литра дъжд няма икономическо значение. Но да ви кажа честно - в момента и половин литър дъжд спасява положението. Както каза в свое интервю проф. Ценов, дори наличието на роса може да възвърне нещата. Защото в 5-километровата ивица между Балчик и Шабла, пшениците изглеждат по друг начин - само заради относителната влажност.
Източник: Agroclub.bg
