Водещи новини - дясно Здраве

Акушерката от Добрич Мария Куртева: В момента усещаме по-ясно обичта на хората

Мария Димитрова Куртева е акушерка, на 52 г. Работи в Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ- Добрич. Член е на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).

Целият свят се намира в примката на една пандемия. България не прави изключение. На първа линия в борбата с неочаквания и невидим враг се оказаха медицинските специалисти – лекари, сестри, фармацевти, зъболекари. Как оцеляват в трудното си ежедневие, страхуват ли се, как изглежда пандемията през тяхната призма, разказват самите те в рубриката на clinica.bg  „Моята история с Ковид-19″. Думата днес е на акушерката Мария Куртева.

– Кога чухте за COVID-19 за първи път?

– За първи път чух за вируса от медиите.

– А кога се сблъскахте с коронавируса за първи път в реалността?

– Все още не съм се сблъсквала с вируса реално – или не съм знаела, че пациентът е болен или контактен – те не всеки път са коректни в отговорите на нашите въпроси.

– Бяхте ли подготвена за това?

– Не мисля, че някой от нас е подготвен за такава зараза. Дори в държавите след Ебола не съм убедена, че са готови. За пореден път не си взехме поука от случващото се в света.

– Страхувахте ли се от нещо, от какво?

– Да, защото неизвестното плаши.

– Как реагирахте, какво направихте?

– Събирам информация за поведение и препоръки за реакция при среща с вируса.

– COVID-19 превърна ли се във ваше ежедневие?

– Ежедневието се промени на всички ни. Ограниченията се понасят по различен начин. Всички ние сме изпепелени в тази професия, имаме куп заболявания, средната ни възраст е 55 години. С колежките се подкрепяме и си помагаме с каквото можем. Добра дума и усмивка понякога са достатъчни.

– Промени ли се животът Ви, как?

– Животът се промени драстично: работа – дом – работа. Не контактуваме извън болницата с близки и приятели. Не съм виждала майка си повече от месец. Не ми е лесно, но трябва да я опазя. Магазин – аптека – телевизия – книга – това няколко дни е добре, но после те стяга душата и искаш да се разходиш, но не можеш.

– Как посрещнахте Великден?

– Бях на работа сред хубави бебета и щастливи майки. Въпреки страха и болката, в момента, в който изплаче едно бебе, усещаш радост и удовлетворение от добре свършената работа. Усещаш, че животът е по-силен от всичко. Зареждаш се с надежда за по-добро бъдеще и вяра, че новите жители на планетата ще направят света по-добър.

– Вие и Вашите колеги, усещате ли днес по-силно обичта и уважението на Вашите пациентки и техните близки?

– Ние винаги сме ги усещали, но може би сега хората осъзнаха по-силно колко сме необходими на обществото. В момента усещаме по-ясно обичта им, която се проявява в даренията, които правят, в обажданията за подкрепа, в постовете им във фейсбук. Това ни топли, защото е признание за труда, който полагаме.

– Има ли интерес от страна на младите към Вашата професия? Какво бихте казали на тези, които се колебаят дали да учат да акушерки?

– Не съм забелязала повишаване на интереса на младите хора към нашата професия. Може би създадената ситуация ще промени нещата поради огромното медийно отразяване на нашия труд.

– Каква е прогнозата Ви за нашия свят след COVID-19?

– Светът се промени, но не съм убедена, че е към добро. Ние трудно си взимаме поука от това, което се случва за съжаление. Стремежът за печалба на всяка цена замърси въздуха, отрови реките, изсече горите, океаните са пълни с пластмасови отпадъци и т.н. Пандемията показа, че хората – богати и бедни – са равни в болката, но това не означава, че световните лидери ще си вземат поука. Пандемията показа колко сме равни пред угрозата да загубим живота си. Навсякъде се заговори за машини, легла, сгради, но все по-остър стои въпросът за медицинските сестри и лекарите на първа линия. Ние се мобилизирахме и няма да изоставим никого без грижа, защото нашите професии са преди всичко призвание и любов. Ако не си добър и състрадателен човек, няма да работиш това.

– Знак за какво е COVID-19?

– Напомня ни, че сме временно на тази Земя и трябва да уважаваме Природата.

– От какво имаме най-голяма нужда сега, за да продължим напред?

– Дисциплина, себеотдаване, вяра.

Източник: m.clinica.bg

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *