Отбелязваме 141 години от Търновската конституция. Празник на българските юристи

На 16 април отбелязваме Деня на конституцията и празника на българските юристи.

16 април - денят, в който първото Велико Народно събрание приема през 1879 година Търновската конституция. Денят е обявен за професионален празник на българските юристи и съдебни служители. Това става на 12 март 1991 година, с Решение на Министерския съвет, по инициатива на Съюза на юристите в България.

Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Учредителното събрание във Велико Търново поставя началото на парламентарния живот в освободена България. То е свикано на основание чл. 4 на Берлинския договор и в него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Състои се от 169 члена, подредени в 22 глави. Тя провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент.

Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.

Парламентът заедно с княза получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза.

Според чл.8 на Търновската конституция лицето на княза е „свещено и неприкосновено", а това положение го освобождава от всякаква гражданска и наказателна отговорност.

Основният закон позволява на монарха да разпуска Народното събрание, да уволнява неудобните му министри и по такъв начин да манипулира правителството и парламента.

Още на следващия ден след приемането на конституцията Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача - избор на държавен глава. Предложението на Петербург е  22-годишния подпоручик и немски принц Хесенски, Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г. княз Александър полага клетва пред Великото Народно Събрание, а на 5 юли той назначава първото българско правителство.