Велики понеделник е!

Според българската традиция, на Велики понеделник, както и през следващите два дни от Страстната седмица, е отредено да почистят дома, двора и градината. Идеята на това т.нар. голямо великденско почистване е да се извършва ритуално - за здраве и прогонване на злото.

Велики понеделник - денят след Цветница/Връбница, е първият ден на Страстната седмица. В нея, миряните припомнят последните земни дни и страданията на Христос - до осъждането му и разпъването на кръста. Най-светлият ден за вярващите е последният от Страстната седмица - Великден, когато Възкръсналият Божи син се явява, за да повярват последователите му в проповядваното от него и да го разнесат като светлина - сред хората по целия свят.

По време на Страстната седмица, всеки един от дните е белязан от паметни събития. След Палмовата неделя, когато Божият син е посрещнат в Йерусалим като месия и бъдещ цар, до Великите дни от Христовите страдания и разпъването му на кръста.

Според библейския разказ, през първия ден от Страстната седмица Исус отишъл на поклонение в Йерусалимския храм – светинята на всички евреи. На площада и в предверието на храма заварил сергии и голяма глъч, караници и врява.

За да влязат в храма, всички евреи трябвало да си платят, и то не със свои, а с храмови пари. Това било една от причините пред храма да има дълги маси, отрупани с храмови и обикновени монети. Търговците на жертвени животни пък идвали пред храма заедно с кравите, овцете и гълъбите. Площадът се превръщал в пазар, в същинско тържище пред вратите на божията обител.

Щом Исус видял тълпящите се хора и чул цялата тази врява, останал дълбоко огорчен. Разгневен, той събрал от земята въжета и направил от тях бичове, с които разгонил всички търговци и животни. Преобърнал масите с парите, а на продавачите на гълъби казал: "Вземайте клетките си и се махайте! Как посмяхте да превърнете дома на моя Баща в пазарен площад!".

Това е една от причините фарисеите да се настроят срещу него и в последствие да поискат наказанието му. Управниците на еврейския народ по това време завиждали и се страхували от проповедите на Исус, застрашаващи тяхната власт и богатство.

(*) "страст" (от старобългарски) – "страдание"