Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Традициите и обичаите на Лазаровден в Добруджа

Етнографът Лена Кирилова - за традициите и обичаите на Лазаровден в Добруджа

В последната събота преди началото на Страстната седмица, Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово. Българите наричат този празник "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". Това е празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат официално да се момеят. Вярва се, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.

Повече за традициите и обичаите на Лазаровден в нашия край ще ни разкаже Лена Кирилова – етнограф и главен уредник в Етнографска къща  - гр. Добрич

„С пролетното събуждане на пролетта, с надеждите за любов и щастливо задомяване, е свързан един от най-красивите, жизнерадостни и чакани празници – Лазаровден, отбелязван повсеместно в Добруджа винаги в събота, една седмица преди Великден.

В началото на Великденските пости започва подготовката за лазаруването – събирането на участничките, момичета в предбрачна възраст; разучаването на лазарските песни и игри, избор на лична мома за водачка. Рано сутринта на празника, пременени в празнични, пъстри носии, накичени с цветя, венци, нанизи от парички и мъниста, невестински накити, лазарките тръгват на групи да обикалят селото. Участнички са девойки на възраст от 10 – 12 до 13 – 15 години. Те се разпределят на „чети“, водени от „войвода“,, като в групата има и малко момиче – „куйручка“, което носи котле с вода и босилкова китка.

С песен девойките влизат във всеки дом, пеят различни песни за всеки член от семейството според семейно положение и възраст, благославят и млади, и стари, наричат за хубост и младост, плодородие и богатство, радват стопаните със своя обреден танц – буйно, несключено хоро, наричано най-често „буенец”. По такта на песента играят „буенека” – облечена в дрехи на младоженец девойка, и лазарската „булка“ – забулено с червена кърпа момиченце, облечено в невестински дрехи. Накрая водачката мята кърпата, с която играе, върху рамото на домакинята, а тя дарява момичетата с пари, яйца, брашно.

По търкалянето на ситото, с което е изнесено брашното, се гадае за бъдещата реколта.

Обиколят ли селото, лазарките обхождат ритуално и нивите, ливадите, изворите, като припяват специално подбрани песни – да растат посевите високи, да се радват на труда си хората.

Празникът завършва в дома на буенеца, а на другия ден – Връбница, се изпълнява обредът „кумичене”. Момичетата отиват на реката, пускат своите върбови венчета, дар за славянската богиня на любовта, младостта и семейството Лада, и избират „кумица“ („кръстничка“), на която „говеят“ /„не гълчат“/ до Великден.

Несключеното хоро се играе и през Великия пост и се води от скорошна булка, облечена във венчалните си дрехи. На хорото най-напред се хващат девойките, които вече имат „ниет“ (уговорка) да се женят през същата година. На мегдана, където накрая се събират всички групи, цялото село идва да се полюбува на гиздавите моми, да послуша жизнерадостните песни.

Най-ярко проявление в многообразието от ритуали в лазарските обичаи имат любовно-женитбените елементи, а участието в този древен, посветителен обред, е традиционно изискване в подготовката за брак. Свързан с грижите за продължението на рода, за общото семейно и стопанско благополучие, лазаруването е жизнен и красив пролетен обичай, изразяващ най-съкровените момински трепети и изпълняван с вярата, че къща, в която са пели и играли лазарки, ще бъде честита през цялата година, а стопаните ще се радват на здраве, богата реколта и многобройна челяд.“

c