Психолог от Добрич със съвети как да се справим в кризисната ситуация

Тази статия е предизвикана от необходимостта още веднъж да се кажат важните неща в кризисната ситуация, предизвикана от COVID 19. Преди седмица позната журналистка ми предложи да напиша такъв текст за медия. Тогава си мислех, че вече са публикувани подходящите текстове от колеги психолози, видяха се и съдържателни интервюта по телевизията, а при търсене в интернет може да се намери още информация за вируса, за човешкото поведение при стрес и за справянето с нежеланите последствия от него. Имах усещането за добро информационно насищане. Но динамиката на събитията и динамиката в нас ме карат днес да променя и мисленето си. От наблюденията ми и от общуването с хората около мен се убеждавам, че безпокойството в обществото се трансформира в отчаяние, пасивността се превръща в безразличие, а гнева в агресия. Нещата се променят много бързо и днес изглеждат различни. Усещането за надеждност и защитеност се разколеба. Засищащата вълна отстъпи и сега се е надигнала опустошаваща. Не зная как да отговоря на тревогата от нарастващата безработица и заплахата от финансов крах, но независимо какъв е водещият проблем на всеки - заразен или анонимен преносител на заразата, уволнен или уволняващ, лекар или пациент, родител или дете, важно е да следва насоките, които искам тук да припомня:

1. Слушайте тялото си. Останете свързани с него. Наблюдавайте, как реагира тялото Ви, когато е застрашено. Действените защитни механизми при опасност „бий се“ или „бягай“ са естествените реакции, при която мобилизираме ресурсите за справяне. Има и трети вариант на стагнация, при който, когато не сработят първите два, тялото ни се програмира да понесе напрежението. Може да изглежда смело, но при прекалено голямото натоварване и дългото стоене в напрежение се стига до дистрес. Когато трябва да сме яки, в тялото ни настъпват значими вътрешни промени, целящи да осигурят допълнителна енергия за справяне и цената на това може да е пълно изтощение. Внимавайте за правилното хранене и добрия сън. Отпускането, дихателните упражнения, автогенните тренинги, визуализациите са ефективни и достъпни средства за регулация. Чрез тях ще разграничите телесните симптоми, признаци на заболяване, от тези, свързани с тревожността. И знайте, мозъкът не прави разлика, дали картината, която му представяме е реална или въображаема. От нас зависи, какви стимули му подаваме.
2. Не прекъсвайте връзките си с близките. Останете свързани с тях. Сега е времето да се обърнете и към себе си, и към членовете на семейството. В условията на изолация едни от тях са отдалечени, чувате се, виждате си и им помагате от разстояние. И Вие, и те се нуждаят от споделяне. Говорете за своите чувства и мисли, попитайте за техните, така никой няма да е сам. С други сте вкъщи повече от обичайното. Бъдете отговорни, като внимавате за отношението си, настройте се  да бъдете грижовни и отзивчиви. По-лесно е, когато сте грижовни и отзивчиви и към себе си. Поставете вето на неразрешените семейни проблеми до отпадане на извънредното положение – от него със сигурност се излиза по-лесно заедно, отколкото поотделно. Сложете забрана на общуването, което Ви носи тревога и напрежение. Споделяйте чувството си за хумор, смехът лекува. Невероятно е, колко вицове за коронавирус се раждат всеки ден!
3. Информирайте се правилно. Останете свързани с реалността. Поддържайте хигиена на информираността, като прецизирате източниците на информация, например, само от медицински специалисти. Отделяйте строго определено време за новини по въпроса, без да се впускате в изследване на всяка появила се новина. Зоната ни на комфорт е нарушена, което е предизвестие за промяна, след която никой няма да е същият. Сега сме в период на учене и, докато нарушената хомеостаза не е по наше желание, ние избираме какви да бъдат уроците, които биха ни отвели до успешна адаптация към новите условия. Не бъдете пасивни и безразлични, от Вас зависи бъдещето Ви и бъдещето на тези, за които сте отговорни!
4. Ако не сте заети с работата си, изберете целенасочено дейности, чрез които да организирате деня си. Колкото и да Ви е доскучало вкъщи, има още непрочетени книги, неизгледани филми и неслушана музика. Подберете ги правилно – нека са полезни и приятни.  Следвайте дневния си режим – тялото и психиката се нуждаят от тази рутина, за да функционират правилно. Съзнателно заменете гледането на телевизия с гимнастика. Имате късмет, ако сте с домашен любимец. Общуването с него отблагодарява. Ако ли не – цветето в саксия може да го замести. Осъзнаването на „тук и сега“ помага срещу тревожността, ирационалните вярвания и апокалиптичните сценарии.
5. Бъдете възрастни повече от всякога. Знайте, че всички сме засегнати! Създателят на трансакционния анализ Ерик Бърн основава своята теория за личността на три отделни състояния на егото: Родител, Възрастен и Дете. От клиентите се очаква да се научат да идентифицират проявите на своите его състояния, така че да могат съзнателно да изберат как да функционират в дадена ситуация. Родителят контролира, поставя правилата, наказва, забранява. На Детето са присъщи спонтанност, импулсивност, както и страх и чувство за вина. Възрастният е тази част от нас, която е мислещата, действащата разумно, тази част, която е винаги „тук и сега“.
6. Пазете децата. Те преживяват ситуацията чрез вас. Децата имат въпроси, на които най-добре е да отговорят родителите. Малките деца разбират случващото се, като възприемат буквално Вашето отношение към него. В същото време, добре се дисциплинират при спазване на ограничения, защото обяснението, че има болест, която е заразна и, за да се предпазим, трябва да си стоим вкъщи, да не се срещаме с приятели и да си мием добре ръцете, е достъпно за тях. Към по-големите деца, със сигурност, полезното отношение е, да зачитаме тяхното чувство за отговорност. Ако не се опитваме да ги предпазваме повече отколкото трябва, ще подкрепим самочувствието им на равнопоставени.
7. Потърсете помощ без отлагане, ако Вие или някой друг е в беда, жертва на насилие или друго посегателство. Освен телефон 112, може да използвате:

0 800 88 001 – горещ телефон на Министерството на труда и социалната политика;

116 111 – гореща телефонна линия за деца на Държавната агенция за закрила на детето;

02/ 807 87 57 – денонощен телефон на Министерството ва здравеопазването.

В сайтовете на всяка община ще откриете телефони за подаване на сигнали.

• Спазвайте въведените правила за предпазване и ограничителните мерки и насърчавайте хората около Вас да го правят. Залагайте на постоянството, защото един веднъж недисциплиниран проваля усилията на много продължително дисциплинирани. Всеки е длъжен да бъде мъдър!

Жанета Николова

Психолог

Гл. експерт в Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Добрич