Защо въздухът в Европа се изчисти, а тук - не
В неделния ден - при наличието на силен североизточен вятър, все още продължава да се забелязва драстичната разлика в качеството на въздуха между западните и източните части на Европа
Една от отчетените като позитивни страни на въведените мерки за социална изолация и последвалото спиране на икономиката, е това, че доведоха до прочистване на въздуха в европейските столици. Градове с обичайно замърсен въздух като Париж, Мадрид или Брюксел сега изглеждат доста по-добре, най-вече заради изпразнените от интензивния автомобилен трафик улици.
Картата на Европа сякаш (отново) обаче е разделена от невидима крива линия - на запад е чисто, а на изток - не и има високи стойности на индексите за замърсяване на въздуха на Европейската агенция по околна среда (European Environmental Agency - EEA).
Причините за това разделение са няколко. Както стана ясно, в Западна Европа основният източник на замърсяване е транспортът, който в настоящата ситуация е силно ограничен, докато в страни като България - по-значим проблем са фините прахови частици от битово отопление. Второ, вероятно ситуацията има и естествен отговор - долетял прах от други държави.
Какво показват данните
Справка в системата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) показва, че през март качеството на въздуха е било предимно в нормите. По данни от измервателната станция "Надежда" в София през целия март стойностите на ФПЧ10 са били в допустимите граници, но на 27, 28 и 29 март средноденонощната норма от 50 mg/m3 за фини прахови частици е превишена.
Аналогични резултати показват и станциите в Благоевград, Кърджали, в Пловдив, както и тази в Добрич, където измервателната станция е поставена на едно от най-чистите места в града - кв. "Добротица".
Освен в България, проблемът с повишените нива на фината прахова концетрация на въздуха се наблюдава и в Полша, Чехия, Северна Македония, Словакия, Босна и Херцеговина и Словения, където картата и в момента също е оцветена в лилаво или тъмночервено.
Същевременно Португалия, Великобритания, Испания, Италия изглеждат чисти.
В Западна Европа основното замърсяване е от азотен диоксид, чийто източник най-вече е трафикът, отбелязва Боян Рашев, експерт по устойчиво развитие и управляващ партньор в denkstatt, пред "Капитал". В края на месец март, Франция все пак е замърсена, сочи справка в ЕЕА.
Навсякъде азотните диоксиди "изчезнаха" заради намаления транспорт, обяснява Боян Рашев, като отбелязва, че в Западна Европа няма замърсяване с фин прах така или иначе. На фона на това обаче у нас битовото отопление играе сериозна роля, затова и при понижаване на температурите и престой на хората вкъщи се очакват и по-високи концентрации на ФПЧ. "Ако сега имахме нормални, качествени измервания, можеше да се направи много хубава оценка колко замърсява битово отопление и колко - трафикът, казва пред "Капитал" климатологът доц. Георги Рачев. На фона на това мерките и инвестициите в страната са сериозно фокусирани върху транспорта - по-конкретно обществения.
"Концентрациите на ФПЧ10 продължават да превишават нормите главно поради метеорологичната обстановка над Източна Европа и източния пренос на замърсители от Задкавказието. Замърсяването винаги има комплексен елемент, но специално за миналата седмица, фоновото замърсяване над България беше доста по-голямо, доказателство, за което даде и станцията на Рожен", коментира пред "Капитал" д-р Калоян Иванов от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН)
Става въпрос за естествено трансгранично запрашаване над региона на България и съседките ѝ. В ефира на bTV, Стефан Димитров - съосновател на гражданската мрежа за измерване на качеството на въздуха airbg.info, oбясни, че в последните дни на месец март, в Туркменистан и Казахстан се е разразила буря, вследствие на която е дошъл прах и до България. "Трансграничното замърсяване е естествен процес, който много силно въздейства на качеството на въздуха", поясни Рашев.
Източник: КАПИТАЛ
