Култура

27 март – Международен ден на театъра

Днес отбелязваме Международния ден на театъра 

Датата 27 март е избрана през 1961 г.на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. Това е организация, която обединява хората от цял свят, които са свързани с театралното изкуство.

Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто – поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се разпространява чрез средствата за масова информация.

Основите на театралното изкуство  са поставени в древна Елада с пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис, познати като дитирамби. Характерно за древногръцкия театър е, че пиесата е за максимум 3 актьора, като те са само мъже и носят маски в зависимост от персонажа, който играят.

Театърът в древен Рим е повлиян от древногръцкият театрален стил, но търпи развитие. Освен че се увеличава броят на актьорският състав, в представленията могат да участват и жени. Играят се предимно комедии.

През Средновековието театъра преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата обстановка, която неминуемо довежда и промяна в културната среда. Пиесите са предимно с религиозен характер, изобразяващи сцени от Стария и Новия завет, с възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали. Появяват се Комедия дел Арте. Това е театралният жанр, който се развива в Италия през XVI век от пътуващи трупи. Представленията се основават на т.нар. кановачо – съвсем условен сценарий, по който актьорите импровизират. Обикновено те се специализират в дадена роля и я играят през цялата си кариера. Комедията има типични персонажи, всеки от които се отличава не само по характера и задължителната си маска, но и по облеклото и диалекта си, недвусмислено сочещ произхода на героя. Така например лъжливият слуга Арлекино е от Бергамо,оттам е и свадливият Бригела, кокетното слугинче Коломбина е от Венеция, откъдето иде и старият търговец Панталоне и така нататък. През този период се учредяват и множество театрални академии.

Истинския апогей театърът достига през 20 – ти век. Нови стилове,  преплитане на  форми, авангардни театрални течения, провокативни пиеси, отразяващи съвременния живот.

Началото на българския театър бележи името на Добри Войников, макар че де факто първата драматургична творба у нас е комедията на Теодосий Икономов „Ловченскийт владика или бела на ловченскийт сахатчия”, публикувана през 1863 г., но измислена шест години преди това.

Според някои исторически източници, данни за играни театрални представления в Шумен има още от 1813 г. В свое писмо известният арменски търговец и пътешественик хаджи Минаса Пъжъшкян, публикувано в пътеписа му “Пътешествие в Полша и други места…”, издаден във Венеция през 1830 г., посочва, че в местното театро в Шумен е било дадено “вечерно зрелище”, в което играели трима мъже. На спектакъла присъствали гръцки духовници.

Първите театрални представления на българска сцена са комедията „Михал” на Сава Доброплодни, преведена от гръцки и адаптирана за българска публика, поставена в Шумен, и драмите „Многострадалната Геновева” и „Велизарий”, поставени от Кръстю С. Пишурка в Лом. И трите пиеси са играни за първи път през 1856 г.

В смятаното за първо театрално представление – комедията “Михал” от Сава Доброплодни, играе лично Васил Друмев, по онова време ученик.

На 11.12.1881 година в Пловдив е създаден първият в страната ни професионален театър, който носи името на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.

Двама французи – Босси и Брюн, създават първия у нас професионален театрален салон в Пловдив, благодарение на отличния си бизнес нюх. Чужденците, току-що купили голямата къща на местен бей и превърнали я в хотел, решават да конкурират два други пловдивски хотела и изграждат в двора сграда за театрални представления.

Така се появява първият театрален салон у нас, наричан Международен театър „Люксембург”. Това се случва през 1880-1881 г. – близо 20 години, след като в България са изиграни първите театрални постановки. Театърът имал 17 ложи с общо 64 места, елипсата на партера побирала 250-300 стола.

Интересна е историята на създаването на варненския театър. Идеята е от 1909 година, когато тогавашния кмет на града Иван Церов на заседание на общинския съвет предлага да се построи здание за градски театър, което да е с 1000 места. Общината отпуснала 350 000 лв. Три години по-късно – през март 1912 година полагат първия камък, но самият театър е завършен години след това.

Но театралният колектив от Варна е поставил своеобразен рекорд, ненадминат и днес в историята на варненския театър. След първото представление – пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер на 12 март 1921 г., само за една година те са изиграли 45 постановки .

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *