Над 110 професионалисти работят в "Социално подпомагане“ в област Добрич

Днес, 17 март, отбелязваме Световния ден на социалната работа. Всеки трети вторник на месец март изказваме своята благодарност  на хората,  които помагат на най-уязвимата част на нашето общество.

Професията на социалния работник често бива омаловажавана и дори пренебрегвана. Децата ни не са чували за нея в училище. Ние, като родители, не им предлагаме да учат това, защото знаем колко е тежко  ежедневно да се сблъскваш с трагедията и мъката на хората. Социалната работа не е само професия, база от знания или реализиране на определени политики, тя е кауза, която се подчинява на принципи и ценности.

Социалните работници  са тези, който работят за спазването на човешките права, за запазване на достойнството на възрастните и немощните хора. Те работят за всички онези, изгубили се в отчаянието на собствения си живот и  помагайки им, лекуват цялото наше общество. Те са тези, които работят в най-голямата бедност и мизерия с хората, които живеят в затворите, институциите, крайните  махали, отдалечените села. Те се грижат правата на детето да бъдат защитени, разплитат конфликти и са посредници сред враждуващи родители или съседи. Децата са най-уязвимите от промените в обществото и социалните работници от Отдел „Закрила на детето“ са първите, които им подават ръка.

Празничният ден е хубав повод да си припомним, че в дирекции „Социално подпомагане“ в област Добрич  работят над 110 професионалисти, по-голямата част от които – още от създаването на структурите.

„Колегите в дирекциите се стремят винаги да вникнат в проблемите на отделния човек и да му помогнат максимално, да го насочат, упътят, да пригодят законовите разпоредби и регламенти към неговия конкретен казус“ – казва Ирена Баирова – директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Добрич.

„Тяхната работа често остава невидима, но при криза те винаги са на първа линия. Винаги са сред хората, независимо дали  раздават социални помощи, храна, лекарства, дали помагат със съвети и консултации. И за това искам да им благодаря! Благодаря им  за усърдието,  за професионализма, за надеждата, която връщат! Пожелавам им здраве и енергия, за да могат със същата всеотдайност да следват пътя на тази благородна и хуманна професия“.