Православната църква почита паметта на Св. Симеон Богослов

Св. Симеон Нови Богослов  е  един  от по-късните  по  време  велики  отци  на  Църквата. Роден  е  през 949 г. в  знатно и богато   семейство в пафлагонийското  селище  Галат. Получил литературно  и  философско  образование  в  Константинопол, където  му предстояла  блестяща  кариера  в  царския  двор. Но  това  не  го блазнело -  младежът  жадувал  за  духовен  живот.

Скоро той му  се  посветил под ръководството  на  мъдрия  старец  Симеон  Благоговейни. В  основата  на  неговото  духовно-аскетическо  възпитание  старецът  поставил  “Лествицата”  и съчиненията  на  св. Марк  Подвижник, върху  които  младият  послушник  изграждал  своя  подвиг.

След  дългогодишно  послушничество  в прочутия  Студийски  манастир, по  съвета  на  духовния  си  наставник  постъпил  в  обителта  на  св. Мамант, където  бил постриган  за  монах. Като  игумен  той се  посветил  на  усърдна  проповедническа  и  църковно-писателска  дейност, която  била  от  полза  не  само  за  братята  на  манастира,  но  и  за  цялата Църква.

След  като  благоустроил  св.  Обител  външно  и в духовно  отношение,  поставил  за  игумен  един  свой  изпитан  ученик, а  сам  се  отдалечил  в  усамотение, като  се  предал  напълно  на  богомислие. 

По-късно  преподобният напуснал  своя  доброволен  затвор,  за  да  основе  с благословението  на  патриарха  нов  манастир. Новата  обител  била  основана в  местност,  принадлежаща  на  неговия ученик  и  последовател, патриция  Христофор  Фагур. В  тази обител живял  в  продължение  на  13 години, които  оползотворил  в  душеполезни  трудове  и  занимания, след  което  последвала  блаженната  му  кончина.

Св.Симеон  починал  през 1020 година. Много  са  случаите  на благодатна  прозорливост и  изцеления  по молитвите  на  праведника, които  зачестили  особено  в  края  на  живота  му. Тридесет  години  след  смъртта му  (в 1050 г.)  били  открити  неговите  благоуханни  и  чудотворни  мощи.

Паметта  му  се  празнува  на  12 март – деня, в  който  се  представил  пред Господа.

Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред монастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Светото Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази "душа на нашата душа", както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред.