Жените с по-добра защита срещу вируси заради естрогена и Х-хромозомите

Инкубационният период на болестта, причинявана от новия коронавирус, продължава от 2 до 14 дни - това е времето между заразяването и появата на първите симптоми. Такива са указанията на Световната здравна организация /СЗО/ - поне до момента, пише “Дойче веле”.

На фона на тази информация, смут внесе съобщение на местните власти в китайската провинция Хубей - мястото откъдето тръгна епидемията с новия COVID-19. Местните власти съобщиха за 70-годишен мъж, у когото първите симптоми на болестта са се проявили чак на 27-ия ден. Кристиан Дорстен - експерт по коронавирус от берлинската болница “Шарите”, смята, че подобни единични случаи не са показателни. Според него, няма нужда да се променят указанията относно инкубационния период.

Професор д-р Йонас Шмит-Каназит от Германския център за инфекциозни изследвания обаче твърди, че вече се наблюдават случаи на по-продължителен инкубационен период. “Все още не знаем всичко за този нов и неизвестен вирус, открит за първи път преди два месеца. Постепенно обаче се събраха достатъчно на брой пациенти, за да правим по-точни заключения. Видяхме, че при някои от тях, подчертавам това изрично, инкубационният период е по-дълъг - до един месец. Голямата част от хората обаче се разболяват още през първата седмица след заразяването. Това е правилото и ние продължаваме да приемаме тези срокове за валидни”, добавя професорът.

Какво означава по-дългият инкубационен период?

Ако инкубационният период наистина се окаже по-дълъг, това би се отразило драматично на усилията за ограничаване на епидемията. Най-малкото защото възприетата сега карантина от 14 дни няма да е достатъчна. Би могло да се окаже, че хилядите китайски работници и служители, завърнали се на работа след принудителния двуседмичен отпуск, могат да предизвикат втора инфекциозна вълна. В Япония министърът на здравеопазването Кацунобо Като поиска пътниците на круизния кораб “Диамантената принцеса” да останат под домашна карантина още две седмици след 14-дневната карантина на борда на кораба. Мярката се налага и заради това, че у двама австралийци вирусът бил открит, когато се завърнали у дома, след като на борда са показали отрицателни проби.

Хора без симптоми също могат да са преносители?

Тревожно е и това, че при някои пациенти остава напълно неясно как са се заразили. Има например хора, които нито са били в Китай, нито са имали пряк контакт с пациент, у когото е бил потвърдено наличието на коронавирус. Така се появи тезата, че и хора без никакви симптоми могат да са преносители на заразата.

Колко устойчив е вирусът?

Мнозина се надяват, че и коронавирусът ще се окаже не по-различен от грипните вируси, които отшумяват с настъпването на по-топлото време. Това се наблюдава всяка година - с края на зимата отминават и грипните вълни. Отдаван доказан факт е, че регулярните респираторни вируси - тези, които засягат дихателните пътища, виреят добре именно в студеното време. “Вирусите издържат по-дълго при ниски температури - подобно на хранителните продукти, които се запазват най-добре, когато са в хладилника”, обяснява молекулярният вирусолог от Центъра за експериментални и клинични инфекциозни изследвания в Хановер Томас Пичман.

В студено и сухо време

Колкото по-топло е времето, толкова по-трудно е за вирусите да оцелеят. “Коронавирусът има липидна обвивка, т.е. покрит от мастен слой, който не е особено устойчив на топлина”, разяснява експертът вирусолог. Това ще рече, че при покачващи се температури вирусът умира сравнително бързо. Норовирусът например е значително по-устойчив, защото е съставен предимно от белтъчини.

Влажността на въздуха е друг важен фактор за респираторните вируси. Ако причинителят на инфекцията бъде изхвърлен от дихателните пътища в атмосферата, например след кихане, той остава да се носи във въздуха под формата на малки капчици, съдържащи вируси. “В студените и сухи дни през зимата тези капчици оцеляват по-дълго време във въздуха, отколкото при висока влажност”, казва Пичман.

Защо жените са по-защитени?

Колко успешно е противодействието на вирусните заболявания зависи не само от възрастта и здравето на заразения, но също и от неговия пол. Данните на изследователите сочат, че при зараза с коронавирус жените имат по-добри шансове от мъжете:

• - смъртността при жените е от порядъка на 1,7%
• - при представителите на мъжкия пол, случаите с летален край са 2,8 на сто

Причините за това са генетични, казва Пичман: “Някои гени, които играят съществена роля за имунитета на организма - например тези, които отговарят за разпознаването на вирусните зарази, са кодирани в Х-хромозомата. И понеже жените притежават две Х-хромозоми, а мъжете само една, първите са по-добре защитени. Освен това, женският полов хормон естроген спомага за по-добрата защита срещу вирусни заболявания.