Водещи новини Общество

Мая Бърдарова – за любовта към фолклора, тайните от бабината ракла и „Жътвари“

Тя е млада, красива, талантлива, организирана и съпричастна към болката на другите. Болярка по кръв, но добруджанка по душа. Мая Бърдарова е ръководител на Клуб за народни танци „Жътвари“ – Добрич.

Няколко дни след седмия рожден ден на Клуба се срещаме с Мая на чаша чай. Естествена, усмихната и позитивна, тя те пленява от пръв поглед и предразполага към откровен разговор. Разглеждаме снимки на „Жътвари“.

Мая, изглеждаш прекрасно и в добруджанска носия, и в традиционна  риза, и спортно-елегантно!

Благодаря! Тук е моментът да споделя, че ризата, с която съм на тази снимка е на 100 години. Подарък ми е от моята приятелка Ваня Монева. Усещането да носиш такава дреха, и не говоря за физическото – защото тя доста бучи, е неописуемо. Чувствам се благословена. Чувствам се горда, че съм българка.

Как така една болярка се озовава в Добрич?

Омъжих се в Добрич. Майка съм на две чудесни момчета. Тук срещнах прекрасни хора, които споделят любовта ми към българския фолклор, към добруджанските танци и са причина да създам Клуба за народни танци „Жътвари“, чийто ръководител съм.

Как избра името на клуба? Защо „Жътвари“?

Всъщност „кръстница“ на Клуба е моята приятелка  – Яница Николова. Тя предложи да се казва „Жътвари“. Все пак сме в Добруджа, житницата на България.

Как се роди „Жътвари“?  

В началото, когато дойдох в Добрич, се занимавах със съвсем различни неща. Веднъж, докато шофирах, чух реклама по радиото, че се организира любителска група към ансамбъл „Добруджа“. В разговор, моя приятелка, която танцуваше там,  ме покани да отида с нея. Така се  записах  в ансамбъла за изворен фолклор “Добруджа”. Всички бяха по-възрастни от мен, но атмосферата беше много приятна. Хора с различни професии, обединени от любовта към българската музика и танц. Беше много весело. До днес сме запазили близки отношенията си. Тогава Стоян Господинов беше главен художествен ръководител, после Мая Тончева дойде да преподава. Всъщност, Стоян Господинов ме провокира да се запиша да уча хореография. Благодарна съм, че го послушах.

Това решение има и предистория. Родом съм от Велико Търново и като дете 12 години бях в състава на ансамбъл „Българче“ там, но като певица. Брат ми беше тамбурист. Интересното е, че никой от рода ни не се е занимавал с музика, а ние и двамата имаме усет и изпитваме любов към народната музика.

След като записах хореография, реших да се отделя. И така създадох „Жътвари“.  Първо започнах в актовата зала на СУ „П. Р. Славейков“ в Добрич. На 18.02.2020 г. се навършиха 7 години, откакто за първи път отворих вратите на клуба. Пуснах реклама в радиото, но истината е, че не очаквах толкова много хора да дойдат още на първата обявена дата. Залата се напълни, а аз бях много щастлива. Всичко започна като хоби, като сбъдване на една мечта, а сега вече любовта ми към танците се превърна в моя основна професия. 

Хората от първата ти група продължават ли да посещават все още „Жътвари“?

Да, една част от тях продължиха да ме следват. След СУ „П. Р. Славейков“ се прехвърлихме в ПМГ „Иван Вазов”. Там дойдоха още хора. Създадох нови групи. От една, станаха две, после три, четири. Това беше и времето, когато към екипа на „Жътвари“ се присъединиха Емил Халачев, който и до днес е наш корепетитор, и Дамян Димов, който свири на тъпан. Те са мъжете, на които разчитам и които допринасят за настроението в залата. Благодаря им, че са до мен!

Залата на ПМГ се оказа малка и се наложи да се изместя в по-голяма. Сега репетициите се провеждат в спортната зала на Международен колеж – Добрич. Групите вече са шест, като едната е представителна. С тях правя по-сложни неща – разработки, танци, явяваме се на участия.  Хората имат избор – дали ще танцуват само за разтуха или желаят да се представят пред публика.

Любовта ти към магията на фолклора те среща с възрастни хора, от които научаваш позабравени стъпки и танци…

Много обичам автентичния фолклор. Обичам да обикалям и да наблюдавам как танцуват възрастните хора, които пазят традицията, да се опитам да съхраня не само техните стъпки, но и духа им, и да го предам в залата.

Често каня професионалисти, които се занимават с ансамбли, детски студия, като Стоян Господинов, Ивайло Иванов от Варна. Бих искала да се похваля, че отскоро Христо Христов, който неотдавна се пенсионира от ПФА „Добруджа“, вече е с нас, работи с „Жътвари“ 1, с които прави Варненски танц.

От години се занимаваш с благотворителна дейност, в която се включват не само танцуващите в „Жътвари“. С  времето успя да привлечеш все по-голяма част от добричката общественост, в това число и децата. През изминалата година, заедно с Александър Иванов, който е председател на Фондация „Милостиво сърце“ и ръководител на Приюта за бездомни хора организирахте кампанията „Споделен хляб“. Как реши да се заемеш с този тежък товар?

То е вътре в мен. Смятам, че аз съм само инструмент за извършване на добри дела, а Господ си знае работата. Той ме напътства в това дело. Правя всичко възможно да обединя хората, които танцуват при мен, около различни каузи, като по този начин ги провокирам да вършат добри дела. Всеки, според възможностите си.  Всеки един от нас в даден момент от живота си се нуждае от помощ.

Започнах сама и в началото ми беше много трудно. Затова благодаря на Александър, че тази година прие да работим над тази инициатива заедно, да си помагаме взаимно, а и кампанията да има по-голям мащаб, да обхване по-голям брой нуждаещи се. Хората даряваха хранителни продукти или парични суми. Средствата пренасочих към Приюта, защото той е изцяло на самоиздръжка. Хранителните продукти раздаваме на възрастните хора към социалния патронаж, отделно  на хора по сигнал. Тъжно е, че във всеки един блок в Добрич има поне две крайно нуждаещи се домакинства.

Без да искам, кампанията стана целогодишна. Ние започваме да събираме продуктите от септември. Направихме необходимото да ги раздадем преди Коледа. Но, хората продължават да носят. Сега вече е февруари и ние все още получаваме дарения, за което още веднъж благодаря на съгражданите ни. Така се оказва, че в продължение на шест месеца от годината ние събираме хранителни продукти. Искам да благодаря и на Тодор Радев – Директор на Международния колеж, който ни предостави склад до моята зала, за да ми е удобно. Трудоемко е. Подреждането на храната в склада, самото раздаване, което извършваме с личен превоз. Но, си струва, когато видиш щастливите лица на хората. Миналият месец с Александър раздадохме 20 пакета на възрастни хора от с. Крушари.

Организатор си на два фолклорни фестивала в Кранево. Разкажи ни повече за  тях.

Да, от четири години организирам фолклорния фестивал за възрастни. А от две години – този за децата. Той  се провежда през пролетната ваканция – от 11 до 16 април 2020 г. в Кранево и сам по себе си е много интересен. Вече има записани 200 деца за участие. Работим съвместно с Христо Димитров от Ансамбъл „Българе“, с когото сме  партньори при организирането на фестивалите. Децата идват не само да танцуват. Това е обучителен лагер. В продължение на 5 дни те ще бъдат обучавани от балет майстори и солистки на Ансамбъл „Българе“. Ще изучават най-популярните танци от репертоара им. Тръгват си с оригинална музика и с танци. Ще има много изненади и приятни емоции, като „Мастер шеф“, тим билдинг и др.

Фестивалът за възрастни ще се проведе от 29 май до 3 юни. Отново в продължение на 5 дни Кранево ще се превърне в място за срещи на хореографи, танцьори, клубове за хора, самодейни танцови колективи, професионални танцови формации и ансамбли. По време на фестивала ще се проведат семинари за хореографи и танцьори, конкурси с награди, концерти и делови срещи, съпроводени с множество забавни анимации и развлечения. Участниците са от цяла България. Желаещите да присъстват могат да изберат дали да останат един, два или всичките 5 дни. Очаквам да присъстват над 1200 души.

Сред гостите ще са доц. Георги Гаров, проф. Николай Цветков, Стоян Господинов – главен художествен ръководител на ПФА „Добруджа”, Ивайло Иванов – ръководител на НГХНИ „Константин Преславски” – гр. Варна

Какво предстои на „Жътвари“?

Фестивалът е сцената за поредното участие на „Жътвари“ 1. А всички танцуващи, които имат желание, могат да дойдат в Международния фестивал на фолклорната носия в Жеравна, където ще участваме с две добруджански хора. За мен е важно, където и да отидем да представяме Добруджа, защото я нося в сърцето си.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *