На 2 февруари празнуваме Сретение Господне и Петльовден

На 2 февруари честваме Сретение Господне – един от 12-те големи празници в годината. Празникът е установен още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос – „Утехата Израилева“. Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората.

На майката Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ – (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В наши дни православните майки отиват на черква на 40-ия ден след раждането, за да им се чете т.нар. чиста молитва.

Народът нарича този ден Зимна Богородица, Вълча Богородица и Петльовден. В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е „вълча Богородица“, свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото – чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
Според народния календар, Петльовден е посветен на момченцата. Забранено е да се работи, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят годежи и сватби.

Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.

Предание разказва следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък през турско време – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с. Еркеч – Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците. Те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за Петльовден започва сравнително рано. Още от есента се определя един петел за “баща”, и втори за Петльовден. Петелът-курбан се коли на дървотника от майката на момчето; жените, които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да се сдобият с момче, „но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят“; с кръвта, се опръсква навсякъде; главата на заклания петел, заедно с краката, се хвърлят на покрива на къщата, като се изричат специални заклинания.

Обредна трапеза: Петел сварен цял или сготвен с булгур на яхния. Зелникът се прави от булгур и сирене. За пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо – мъжко или женско.

Dolap.bg