Водещи новини Общество

История с пчели от село Прилеп или как плачат пчелите на Недялка Михова

Тръгнах за село Прилеп, за да се срещна с Недялка Михова – създател и основна движеща сила на „Медена къща Михови”. Дойдох тук, за да си поговорим за Недялка и нейните пчели, но по ми се иска да разкажа за пчелите и тяхната Недялка. Защото отношението й към пчелите не е само професионално, то е лично. Те са част от нея, от нейния път и нейната съдба. Не всеки ден човек среща такива хора. Хора, които са точно там, където искат, и правят точно това, за което са мечтали. И, от разговор за пчелите се превърна в разговор за живота – човешкия и пчелния, за това колко много й се иска да приличаме повече на това чудо на природата с техния ред, организация,  простота и красота в живота им.

Познанията й за пчеларството са енциклопедични и обхващат всички аспекти от живота им. Но, това което прави най-голямо впечатление, е любовта и уважението, с което говори за тях. Рисува с думи вълшебния свят на пчелите и от работа, това което прави, се превръща в приказка. Приказка, в която тя не е човекът, отглеждащ пчели, а е част от това пчелно съвършенство, учи се от тях и ги обича.

  • По какво би искала да си приличаме повече с пчелите?
  • По реда, организацията и толерантността.  По това, че правят точно това, за което са създадени, и не си пречат една на друга. Те са едно съвършено общество, в което всеки има своето място и не пречи на другите. Те са на върха на еволюционната пирамида на насекомите, така, както ни е сме на върха в пирамидата на животните. Но, аз си мисля, че те знаят за живота много повече от нас. Живеят на земята почти 100 милиона години  и оцеляват, въпреки нас.
  • Има ли дефектни общества при пчелите?
  • Много рядко. Макар, че се случва. Пчелите по природа са големи чистници. Още с излюпването си, започват да чистят – чистят своите килийки, чистят съседните килийки и себе си. При тях, по принцип, всичко блести от чистота. Но, има и семейства, които, като отвориш кошера, вътре не е както трябва. Цяла зима дето яли и са падали восъчни капачета и кристалчета, така си стоят, само една пътечка, по която минават е чиста. Не зная това от какво зависи. Дали е от майката или е от пчелите,  или причините са комплексни, но има такива случаи. Има и семейства, при които уж всичко е както трябва, уж всичко е наред, а нещата не се получават и, по някаква причина, майката на кошера не снася. В такива случаи се опитвам да се боря – сменям майката, храня и помагам. Много от пчеларите в такива случаи прибягват до по-радикални мерки и ми казват, че няма смисъл, пък аз си мисля, че тази майка заслужава да й се помогне, тя толкова се е трудила, сякаш й се полага едно друго, по-благородно отношение.  Имах такъв случай с един кошер. Пролет е, семейството е  добро, но майката не снася. А когато има проблем с майката, пчелите са неспокойни, те плачат.
  • Как плачат пчелите?
  • Жужат тревожно, трепкат с крилца и се суетят. Вечер, до късно, кошерът жужи и се усеща напрежението. Пчелното семейство е единен организъм, съставен от 50-60 хиляди пчели и, когато нещо, някъде не е наред, се променя животът на всички. Затова не се отказвам и се опитвам да оправя нещата. Така е при семействата на пчелите, така е и при семействата на хората.
  • Както и ти работиш тук със семейството си?
  • Работим със съпругът ми, дъщеря ми и нейното семейство. Дъщеря ми е строителен инженер, работила е и в чужбина. Преди живееха в София, но се върнаха, защото разбраха, че не парите са най-важното нещо. Продадоха  жилището си в столицата и си купиха къща в Добрич. Сега всички работим тук. Разпределили сме си задълженията, всеки си има задачи. Приличаме на един човешки еквивалент на пчелен кошер, в който се опитваме да цари ред и хармония. Имам три внучета на различна възраст и те също много работят. Увличам ги с игри и награди, давам точки и ходим на екскурзии. Аз съм доста строга баба, но и справедлива. Децата ме обичат, а те за мен са светлината на живота ми.
  • Кога построихте „Медена къща Михови”?
  • От 2014 година сме тук, построихме я за 8 месеца.  През февруари 2013 година купихме мястото, през юли беше първата копка. Работихме с невероятен младежки ентусиазъм и на следващата година, април месец, отворихме. Беше едно прекрасно начало. Бяха няколко почивни дни с хубаво време, дойдоха много гости, които бяха разбрали за откриването от интернет. Аз бях доста притеснена в началото, но вече съм по-спокойна. Нещата потръгнаха и посрещаме все повече и повече гости. Идват хора от цял свят – от Германия, Русия, Румъния, Кувейт.

Как стигна до идеята за тази медена къща?

Тази къща е моя дългогодишна мечта, която, да ви кажа честно, изобщо не вярвах , че е възможно да се осъществи. Още преди години, като четях пчеларските вестничета и на последна страница съм виждала пчеларски музеи, съм си мечтала един ден да направим и ние нещо подобно. Но, ето че дойде това време и мечтата стана реалност. Избрахме това място, защото то е уникално съчетание от планина, гора, вода и различни билки.

Как разбират за Вас хората, които идват?

Работим с туроператори, които водят различни туристи, които проявяват интерес към производството на мед и към продуктите от него, които предлагаме. Както и чрез хората, които предават какво са видели тук, което е и най-добрата реклама.

От къде идват най-много гости?

През различните години е различно. Най-редовният ни туроператор ни води много германци – започват от началото на май и до първата седмица на октомври все идват групи.

Какво очаква гостите ви, когато дойдат при вас?

Постарали сме се да е интересно и разнообразно. Посрещаме ги, показваме им филм от единия пчелин, в който могат да видят живота на пчелите и различни дейности в кошера. Разказваме им за 3500-годишната историята на пчеларството и им показваме нагледно от първите плетени кошери, през глинените, и до днешните дървени. Имаме и стъклен кошер, който предизвиква голям интерес. Предлагаме и два вида дегустация – студен чай от мента, медени хапки от кошера и вафлички с мед и сусамов тахан или с фреш от пчелен мед , прашец и  лимон, голямо медено блокче от кошера, бонбони от мед и сусамов тахан . От всички туристи руснаците имат най-висока култура на потребление на пчелните продукти и купуват много от тях.

Къде се приготвят тези продукти?

Тук ги приготвяме. Имаме предприятие и цех, в който работим. Предлагаме прополисов  крем 30 % – за изгаряния, херпеси, хемороиди, напукани пети, екземи, който е нотифициран, т.е регистриран в европейски портал, и можем да го продаваме в цяла Европа, както и „Крем за хубост” по рецепта на Петър Димков. Имаме мехлем и за трудно зарастващи рани. Лечебните свойства на тези мехлеми са благодарение на прополиса. Той е нещото, което пчелите събират, за да се лекуват самите те и съдържа седем естествени антибиотика, както и флаваноиди – това са веществата, които борят раковите клетки. Произвеждаме балсамчета за устни с портокалово и ментово масло, мехлем за болни стави с добавка от билки, клеева тинктура и тинктура с жълт кантарион, която повлиява язва и гастрит на стомаха и е общоукрепваща.

А рецептите от къде са?

Взаимствала съм рецептите от най-добрия апитерапевт, който е бил признат на целия Балкански полуостров и вече е покойник – д-р Стоймир Младенов.  През 80-те години на миналия век са му предоставили санаториум в Кюстендил, който е бил със статут на институт, с цел проучване на лечебните свойства на пчелните продукти. Правил е експерименти, лекувал е и всичко е подкрепено с доказателства, че тези продукти действат. Ние работим по негови рецепти. Правим тинктури, пластири, дори лекари ги препоръчват  при белодробни проблеми. Най-силен от всичките ни продукти е апикомплексът. Така сме го кръстили, защото в него са събрани всички пчелни продукти в едно – мед, прашец, прополис, пчелно млечице и търтееви личинки. Приема се само по една чаена лъжичка сутрин, половин час преди храна. Един месец се приема, прави се почивка от 10-15 дни и после отново. Можем да го приемаме до 4 пъти в годината – за повишаване на имунитета, за модулиране, при тежки заболявания, за деца с проблеми, съдържа и много хормони. Той има синергичен ефект. Работи на клетъчно ниво и влияе  на жлезите с вътрешна секреция. Търтеевите личинки са  мощно биологично-активно средство.  Имаме и тинктура с лофант, която подпомага пречистване на кръвта и увеличава либидото. Арабите проявяват особен интерес към нея – и мъжете и жените.

Кой от продуктите, добиван от пчелите, е най-скъп?

Пчелното млечице е най-скъпо, защото се добива в най-малки количества.

Винаги ми е било любопитно какво представлява то?

Това е храната, с която се хранят майката и бебетата на пчелите. То се събира в определени моменти, работи се  по схема. Майката снася яйцето, което след 72 часа се разпуква и става ларвичка и тогава пчелите започват да ги хранят с пчелно млечице, което произвеждат. В първите три дни всички ларви се хранят с еднакво, висококачествено пчелно млечице. Пчелите влизат, за да хранят ларвите 1400 пъти за 24 часа. Яйцето, от което ще се излюпи майка, се храни с вискококачественото пчелно млечице 9 дни и пчелите влизат да я хранят 2400 пъти в денонощие, почти два пъти повече. Представяте ли си какъв труд е това?

Каза ми, че в някои от продуктите има вложени и търтееви личинки. Те какво представляват?

Личинки на търтеите се събират и се стриват на паста, която е с консистенцията на сметана. По някои показатели те превъзхождат дори пчелното млечице. Румънците и руснаците ги преоткриват преди 70-80 години на миналия век, лиофилизират ги /изсушават ги/ и ги влагат в таблетки, предназначени за различни заболявания.

Стъкления кошер е много интересен…

Всеки се спира тук, защото може да се наблюдава живота на пчелите. Виждат се пчелните пити и всички моменти от живота на пчелата. Когато си сложите ръката на стъклото през зимата и то е топло,  значи майката снася яйца. През лятото, когато тук кипи усилен труд, се вижда как килийките на тези пити се пълнят с мед

А защо едната пита е бяла, а другите са в по-тъмен цвят?

Защото е девствена. Майката не е снасяла там. Пчелите изграждат питите с килийки, които са с един и същ размер, но са три вида – за пчели, за търтеи, за мед и за маточник /мястото на бъдещата царица-майка/. Тази пита е построена, но още не е използвана. Пчелите имат на коремчетата си четири двойки восъчни  жлези. След 5-тия ден от излюпването си те стават строителки и кърмачки. От восъчните си жлези отделят капчици восък, които при досег с въздуха стават на люспички и така изграждат восъчната пита и в същото време отглеждат новото поколение.

Колко кошера имате сега?

Около 220, на 4 места сме ги разположили, за да събират мед от различни растения. Всички са в гората, малко имаме тук на двора – демонстрационни.

Как се регламентира къде могат да се слагат кошери?

По закона за пчеларството, можеш да си устроиш пчелин със съдействието Държавно горското  стопанство, което ти предоставя подходящо  място, стига, разбира се, да не е в прекалена близост с други пчелини. Трябва да отстояват поне на 500 метра. Но, тук няма голям наплив, защото медът е по-малко. Няма рапица, слънчоглед и т.н. разчитаме на медоносни билки, а те дават по-малко, но пък по-качествен и ароматен мед. Но, и нашата идея е такава – да сме далеч от технически култури, асфалтови пътища, урбанизирани територии.

Как се развива пчеларството днес?

Някога пчеларството в България е било школа за повечето страни от Балканския полуостров, както и за руснаците. Измислили сме дори слънчевата восъкотопилка, но сега не е така. Сега сърбите се развиват по-добре от нас в тази посока, разработват лекарства за биолечение на болестите по пчелите. И ние, когато лекуваме пчелите, спазваме изискванията за биопчеларство. Не ползваме химия. Медът и неговите продукти са за сурова консумация и човек трябва да има морална отговорност за това,  което предлага и препоръчва.

Каква година се очертава за производителите на мед?

Тази година имаме една по-слаба популация, поне при нас, защото миналата година имаше много пчелояди и беше много горещо. Два месеца не беше валяло. Пчелоядите не даваха на пчелите да се покажат. Едва успяваха да излизат късно вечер, за да пият вода. Стояха цял ден вътре. В пчелините беше пълно мъртвило, а пчелоядите правеха лупинги и само чакаха някоя да се покаже. Това явление беше масово, специално в с. Прилеп. Защото от тук е пътят им и, най-вероятно, някъде тук гнездят. Затова сега пчелите са по-малко, но семействата се развиват добре.

Готови ли сте за новия сезон?

Ако знаете как ми се работи… Нямам търпение да започне сезонът. Да съм около пчелите ме вдъхновява и зарежда. А, когато човек работи с любов, винаги се получава и, въпреки тежкия труд, ти е леко. Обичам да наблюдавам пчелите. Като виждам как те работят в пъти повече от мен, се старая и мотивирам още повече и увличам всички около себе си, защото това е,  което искам да правя.

Вземам си довиждане с Недялка и си обещавам да дойда пак. Елате и вие ­­­в „Медена къща Михови” с. Прилеп! Ще Ви посрещнат, ще Ви разкажат, ще Ви вдъхновят. Отбележете си го като място за посещение с децата и семейството и няма да съжалявате! Ще се разходите в гората около село Прилеп, ще подишате чист въздух, ще си налеете вода от чешмата в центъра на селото и ще научите повече за живота – и пчелния и човешкия. Ще си купите истински мед и продукти от него. И, най-важното, ще се срещнете с пчелите, тяхната Недялка и вълшебния свят, който са създали.

Диана СТЕФАНОВА

Follow Me:

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *