Общество

25 декември – Рождество Христово / Коледа

Рождество Христово е сред най-светлите, древни и почитани празници в целия християнски свят – православие, римокатолицизъм и протестанство, като бива отбелязван в съответствие с изконните традиции.

Празникът Рождество Христово или Коледа – по нашите земи наричан още Божич, Божик или Голяма Коледа, се отбелязва на 25 декември. Това е денят на зимното слънцестоене – денят с най-дългата нощ, след която светлата част от денонощието започва да нараства.

В древността, на тази дата, езичниците отбелязвали Денят на непобедимото слънце (Dies Invicti Solis). Божият син се ражда в най-тъмната нощ – във времето, когато се извършва зимният преход на слънцето и дните са най-кратки.

Коледа е преди всичко празник на светлината – духовната и физическата. В тъмната нощ на Рождество, ярка звезда в небето е посочила пътя на влъхвите (мъдреците) към пещерата с Младенеца. Светлината е неизменно свързана с отбелязването на този ден. Символът ѝ е навсякъде – в малката свещица в кандилото пред иконата, на празничната трапеза, в горящия бъдник в камината, звездата и лампичките върху празничната елха.

Св. Йоан Богослов казва, че Христос е „истинската светлина, която просвещава всеки човек, идващ на света” (Йоан. 1:9).

В християнската традиция Коледа се празнува в продължение на три дни – от 25 декември, когато се ражда Младенецът Христос, до 27 декември.

След постната празнична трапеза на Бъдни вечер, в полунощ, коледари тръгват да обикалят домовете на съседите, с наричания за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват с колачета, орехи, ябълки, мед, пуканки, печена тиква, жито и вино. В първия ден на Коледа, рано сутринта се ходи на църква в празнично облекло. Отслужва се празнична литургия за здраве и благоденствие.

Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и приятели води началото си от призива към пастирите да разпространят навред вестта за раждането на Спасителя. Подаръците, които хората си разменят символизират даровете, които влъхвите принесли на Младенеца – злато, лаван и смирна (мирö).

В българската коледна традиция са преплетени множество символи от древното езичество и християнството. Един от тях е Бъдникът (дъбово или крушово дърво), което се оставя да гори цяла нощ в камината. Ако пламъците му са буйни и пръскат искри – годината ще е плодородна и честита за стопаните. Чесънът на трапезата е бил считан за пазител от уроки, магии и болести. Прекадяването на трапезата също е част от ритуалната традиция. С него се е пречиствало от зли сили и духове. Ритуалният хляб – т.нар. боговица, се приготвял по специален начин – с т.нар. „мълчана вода”. Украсявал се е с фигурки от тесто, символизиращи очакваната богата реколта – житни класове, слънце, птици, домашни животни и др.

Друг неизменен символ за празника е вечнозеленото дърво. То не присъства единствено като декорация, нито е само символ на събуждащата се за живот природа. Вечнозеленото дърво напомняне за вечния живот, обещан от Спасителя. Християните обясняват символиката в украсата за коледното дърво, с качествата, които блестят в праведния живот и дела на вярващия човек.

В наши дни празникът все по-често бива наричан Коледа, а не Рождество Христово. Съвременната тенденция измества символиката от раждането на Христос, към забавните и вълшебни истории за дядо Коледа/ Санта Клаус, елените и джуджетата, които в полунощ на Бъдни вечер тръгват от Лапландия за да разнесат подаръци по домовете на всички деца.

На 25 декември имен ден празнуват Христо, Христина, Християн, Християна. В третия ден на Коледа – 27 декември, именици са Стефан, Стефания, Стефана, Стоян, Стояна. На този ден църквата чества паметта на свети първомъченик архидякон Стефан.

Related Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.