Четвъртък, 28 март 2024

28.03.2024

Последвайте ни

Учител от Добрич: Новият „превод” на „Под игото” е едно опростачване

Всеки опит да се влезе в произведението като преводач, тъй като това по своя характер е един език, който е автентичен, който носи в себе си красота, магия, богатство, музика на словото, и опитът да бъде преработен съобразно интересите и културата на младия читател на 21 век, е, както и да го погледнеш, скандален. И така ще бъде. Причината е, че се посяга на класиката. Това сподели за Про Нюз Добрич преподавателят по Български език и литература в Езикова гимназия „Гео Милев” в Добрич и литературен критик Драгомил Георгиев по повод развихрилия се скандал с новия „превод” на романа „Под игото” на Иван Вазов.

Както стана известно, в ново издание на романа са подменени над 6 000 архаични думи и изречения със съвременни, за да могат да бъдат разбрани от младите българи. „Преводът” предизвика вълна от недоволство в цялата страна, а днес жители на родния град на Патриарха на българската литература Сопот, подкрепени от общинската администрация, отново излязоха на протест пред родната му къща. Автор на превода е Нели Стефанова, издател - издателство „Византия”.

Драгомил Георгиев сподели, че в българската литература има и други произведения, които са били осъвременявани. Като пример даде „Криворазбраната цивилизация”, която е преработена преди време от проф. Пеньо Русев. „Но е направено много интелигентно, той е професор, човек, който се занимава в тази област. Тогава е преподавател във ВИТИЗ и познава отлично езика на драматургията. И осъвременяването не е така жестоко, като вид разрязване на творбата”, сподели преподавателят в ЕГ „Гео Милев”. По думите му, новият „превод” на „Под игото” е направен от една дама, която иска всеки да заговори за нея и да натрупа слава на гърба на Иван Вазов. „Вариантът, който тя прави, е твърде жесток. Жесток, защото се посяга на една голяма светиня, на един класик на българската литература”, каза Георгиев. И допълни, че осъвременяването на „Под игото” може да стане и е очаквано, но трябва да бъде направено от  много сериозни специалисти.

Лошото през последните 30 години е, че сринахме всичко и загубихме своите първенци. Това вече ни лишава като нация от хората, в които винаги се оглеждаме. Така е и сега с романа „Под игото”, каза литературният критик от Добрич. По думите му често казваме за учениците: „Ама те нищо не разбират”. „Нека да е така. За това има учители, за това има специалисти. Има етнографи, които могат да обяснят каква е средата, какво е облеклото. Ние, учителите, ще обясним какви са думите”, категоричен е преподавателят.

Драгомил Георгиев разказа, че наскоро слушал интервю с едни от най-големите съвременни български актьори. Те също споделили, че в драматургията е друго да кажеш думата в нейната автентичност, тъй като тя има друг аромат. И че по съвсем друг начин звучи на твърде елементаризиран съвременен български език. „Тъй като истината е, че в последните години в условията на много убранистични процеси езикът ни жестоко обедня”, посочи учителят от Езикова гимназия. Според него усъвременяването на „Под игото” е опит още повече да се унищожи желанието за обогатяване на българския език. „Защото езикът е богат със своите диалекти, със своите старинни думи, точно какъвто е езикът на Вазов. Още повече, че Вазов е първостроител на българския език”, категоричен е литературният критик.

Преподавателят даде пример от Театрален клуб „Гео Милев” към едноименната гимназия и Общински младежки център „Захари Стоянов”, който ръководи. Разказа, че съвсем наскоро е поставена комедията „Женско царство” на Стефан Костов, която също е отрупана с много турцизми и стари думи. Първоначално децата се възпротивили и казали, че съучениците им няма да ги разберат. Драгомил Георгиев им предложил да ги осъвременят и направили подобрение на езика. Учениците обаче сами се уверили, че така не звучи добре. И че старите думи всъщност са езикът на техните баби и дядовци, на комшиите им. Снощи представянето на комедията на концерта на ЕГ „Гео Милев” е минало добре, със старите думи.

„Затруднението идва от нещо друго. Това е голямата болка, защото сме на последно място в Европейския съюз по отношение на четене на текстове”. Това каза Драгомил Георгиев в отговор на въпроса ни затрудняват ли се учениците при четенето на романа „Под игото”. „Затруднението идва в резултат на това, че в момента в българското семейство – от родители, баби, дядовци, се намали четенето на книги. От там нататък процесът рефлектира върху самите деца. Четенето е процес, който е свързан с дома, не само с училището”, категоричен е преподавателят по Български език и литература. По думите му, ако у дома всеки от възрастните е заровен в телефона си няма как да очакваме децата да имат желание да четат. И обратното – ако майките, татковците, бабите и дядовците са с книгите в ръце, интерес ще проявят и децата.

„Сега е страшно, защото някои ученици споделят, че на година най-много една книга да са прочели. За една година! И как ще се научат да четат интелигентно и културно?”, пита Драгомил Георгиев. Дава пример отново от театралния клуб, който ръководи. Започнали да разпределят ролите, да четат текстове. Дете попитало: „Г-на, аз май сричам?”. „Ние искаме да угодим на децата, които сричат. Да им направим „Под игото” по-лесно. На каква цена? – пита преподавателят. - На цената на едно опростачване. Да опростачим всичко, което имаме, за да се харесаме на едни деца, които няма да прочетат романа. Сега, покрай скандала, учителите ще им прочетат, за учениците съм сигурен, че няма”.

c