Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Защо парите за втора пенсия са извън България?

Според данните на Комисията за финансов надзор, над 8 млрд. лева от общата сума в частните пенсионни фондове се намират извън България.

Какви са позициите по въпросите за състоянието и начините по които се инвестират средствата в системата на частното пенсионно осигуряване в страната - на синдикален лидер, социален министър и вицепремиер

Оказва се, и е реален факт, че български пенсионери са крупен инвеститор в Мексико, в Индонезия, Албания, Черна гора, Румъния, “Амазон” на Джеф Безос, “Майкрософт” на Бил Гейтс или социалните мрежи “Фейсбук” и “Туитър”. Дори във “Фолксваген”. Звучи като извадка от технологичен фентъзи роман, обаче не е.

Къде са парите за втора пенсия? Този въпрос стана изключително актуален, след като преди две седмици социалният министър Бисер Петков обяви предложенията на работна група с частните пенсионни фондове как ще бъде изплащана втората пенсия. И предупреди, че за голяма част, вероятно повече от половината пенсионери в периода 2021-2024 г., сборът от двете пенсии ще е по-малък, отколкото ако хората бяха избрали да се осигуряват само в Националния осигурителен институт и да получават само държавна пенсия.

Всичките девет частни пенсионни фонда в страната са категорични: парите - 12 млрд. лв. от вноски и 3 млрд. лв., натрупани през годините от доходност, са налични и пенсиите на хората са гарантирани.

Президентът на “Подкрепа” Димитър Манолов, който е открит противник на частните фондове и се яростно се противопоставя на системата за комбинираното солидарно осигуряване в НОИ - държавно и частното, от старта ѝ през 1999 г., смята, че парите не са налични.

“Има акции и облигации, за които се твърди, че са на тази стойност. Дали парите са налични, може да стане ясно само ако на фондовете и бъде казано: “Утре всички пари да са прехвърлени в НОИ”, смята синдикалистът.

Авторитетният социален министър в правителството на Иван Костов - Иван Нейков, който е сред авторите на т.нар. тристълбов пенсионен модел, е на противоположното мнение на лидера на “Подкрепа”.

“Ако ги нямаше тези фондове, нямаше да ги има и тези 15 млрд. лв.

Те просто щяха да са изхарчени. За тези 15 млрд. лв. има стриктни рамки и правила за управление. Проблемът е, че в България няма развита борса и реално повечето от тези пари са извън България и не работят за българската икономика”, казва Нейков.

Наистина близо 2/3 от парите на универсалните пенсионни фондове, които са всъщност парите на 3,7 млн. осигурени в тях български граждани, са инвестирани извън България. Като повече от половината от набраните като вноски 12 млрд. лв. са в чуждестранни държавни ценни книжа, показват отчетите на инвестиционните портфейли на деветте пенсионни фонда.

Данните са валидни към 30 септември 2019 г. и са за третото тримесечие на тази година. Когато се прибавят и сумите от инвестиции в акции на чуждестранни компании и фондове, близо 8 млрд. лв. са инвестирани всъщност извън страната.

Като цяло инвестицията в държавни облигации е предпочитана от българските пенсионни фондове главно и заради строгите законови ограничения върху качеството и вида на инвестициите, които могат да правят.

Фондовете се контролират от Комисията за финансов надзор и в общи линии всички по-рискови сделки са им строго забранени. Което според дружествата пък е една от причините за по-ниската доходност, която имат универсалните пенсионни фондове в сравнение с други инвестиционни схеми.

Именно заради това държавните ценни книжа са едни от малкото инвестиции, които са възможни за пенсионните фондове. Като в някои от тях този тип инвестиции надхвърлят 80% от портфейла им.

Общо в държавни ценни книжа са инвестирани 6,8 млрд. лв., показа проверка на “24 часа” в инвестиционните портфейли на деветте универсални пенсионни фонда. Като 1,7 млрд. лв. са вложени в покупката на български облигации, издадени от Министерството на финансите.

Останалите 5,1 млрд. лв. обаче са разхвърляни в инвестиции по целия свят. Като очевидно за идеалния вариант на инвестиция в чужбина, тоест идеалното съчетание на сигурност и доходност, българските пенсионни дружества са определили Румъния. Реално няма нито едно българско пенсионно дружество, в чийто портфейл да няма книжа на северната ни съседка.

И общата им стойност от 1,1 млрд. лв. почти догонва тази на българските. Доста по-назад като обща сума са държави като Хърватия (с 477 млн. лв.) и Португалия (с 408 млн. лв.).

Като цяло универсалните пенсионни фондове предпочитат държавните ценни книжа на страни, които са имали или имат в момента финансови затруднения, защото те логично са и с по-висока доходност.

В Германия например са инвестирани едва 194 млн. лв., докато Испания и Италия са доста по-напред в класацията, като във всяка има инвестирани по около 400 млн. лв. от парите за пенсии. По време на финансовата криза в Европа Италия бе включена в групата “Прасета” (PIIGS) заедно с Гърция, Ирландия и Португалия. Това бяха държавите в практически фалит, който трябваше да бъдат спасявани спешно.

По около 300 млн. лв. от вноските за втора пенсия на българските граждани универсалните пенсионни фондове пък са вложили в ценни книжа на Индонезия и Мексико.

Всяка от тези държави дава около 2% от световния брутен продукт, а закупените облигации са глобални и с деноминация в евро или долари и са с изключително висока степен на ликвидност, мотивира подобни сделки шефката на управителния съвет на “Доверие” Даниела Петкова.

Управляваният от нея пенсионен фонд е най-големият в страната - както според управляваните активи, така и по брой осигурени в него хора.

Не липсват и сделки с книжата на Македония, Черна гора, Албания, показва още статистиката, но те са на по-малки стойности.

Част от закупените държавни облигации са с падеж след 100 години. Тоест, ако пенсионното дружество иска да ползва доходността, гарантирана от държавата, която е издала тези книжа, ще изчака век. В противен случай може да търси търговия с тези книжа на вторичен пазар.

“Последните години, при спад на основните лихви в еврозоната, държави като Австрия, Белгия и Ирландия са сред издателите на 100 годишни инструменти. От една страна, издателите на такива облигации се финансират дългосрочно и без значими текущи плащания, а от друга страна - пенсионни схеми и застрахователни компании са сред заинтересованите страни, предвид това, че светът претърпява драматична демографска промяна”, мотивира покупката на 100-годишни книжа Даниела Петкова.

За Николай Василев, управляващ партньор и изпълнителен директор на компанията за управление на активи “Експат капитал” в сделките с държавни ценни книжа трудно може да се търси нещо притеснително. “Дали е Мексико или Черна гора - няма никакво съществено значение.

Със сигурност всяко решение за покупка е професионално обосновано”, коментира вицепремиерът и министър в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на тройната коалиция. Той също е сред защитниците на частните пенсионни фондове.

Според него, по-притеснителни може да са инвестициите в акции на частни компании, особено ако пари на осигурените във фонда хора се ползват за инвестиране в компании, които са свързани със собственика на пенсионния фонд. “Това е истински проблем, а не Черна гора и Мексико и той е същият, който имаме и при някои банки. През годините обаче този проблем намаля, а и Комисията за финансов надзор полага усилия в тази посока”, заявява още Василев.

При инвестирането в акции на частни компании деветте фонда могат да бъдат разделени на две групи, показва поглед върху портфейлите им. В първата група са големите фондове, които имат и изцяло чуждестранна собственост или поне много силно чуждо участие. Такива са “Доверие”, “Ен Ен”, “Алианц България” и “ДСК Родина”.

При тези четири фонда прави впечатление, че акциите, които държат, са главно на изключително големи световни корпорации и най-големите, търгувани на българската борса. Освен това и четирите управляват големи портфейли от активи, имат и голям брой осигурени лица в тях.

Николай Василев съветва да се погледне в портфейла на пенсионните фондове. “Ако фондът купува акции от “Софарма” или “Албена” примерно, то нещата изглеждат добре. Ако обаче акциите са в сравнително непознати компании, тогава не е лошо човек да помисли”, смята бившият министър.

Производителят на пилешко месо “Градус”, курортът Албена, “Софарма”, “Елана Агрокредит” и “Монбат” са най-популярните фирми, в които инвестират фондовете, които влизат в тази първа група.

“Доверие” например е инвестирал около 95 млн. лв. от парите на осигурените в универсалния му пенсионен фонд в акции, които се търгуват на Българската фондова борса. Още около 101 млн. лв. пък са инвестирани в големи чужди корпорации. Като инвестициите са в компании като интернет търговеца на най-богатия човек в света Джеф Безос “Амазон”, в “Майкрософт” на Бил Гейтс, производителя на цигари “Филип Морис”, фирмата на Гугъл “Алфабет”. Най-голямата инвестиция пък е в акции на “Кока Кола” - за над 21 млн. лв.

31% от инвестициите в акции на универсалния пенсионен фонд на тази компания са в България. А на второ място като дестинация е САЩ със 17%. Близо една трета от закупените от “Доверие” книжа са с кредитен рейтинг BBB- според собствено обобщение към края на септември 2019 г.

Подобен е портфейлът и на “Ен Ен”. 21% от парите на осигурените в универсалния пенсионен фонд на тази компания са инвестирани в акции. Като повечето от тях са в големи корпорации като “Фолксваген”, „Луи Вютон Мое Хенеси”, “Нокиа” и пр.

При българските си инвестиции този фонд също следва модела, описан при “Доверие”.

В “Градус” и “М+С хидравлик Казанлък” пък са две от най-големите инвестиции на универсалния пенсионен фонд на компанията “ДСК Родина”. И в двете акционерни дружества са закупени книжа за над 6 млн. лв. Този фонд е вложил и 13 млн. лв. от вноските за втора пенсия в акции на “Софарма”.

Общо 91 млн. лв. пък са изнесени в чужбина през покупката на акции в корпорации като „Епъл“, „Майкрософт“, производителя на спортни облекла и стоки „Найки“ и френския производител на самолетни и космически двигатели „Сафран“. Последната фирма участва и в проекта за изработването на нов европейски изтребител на Германия, Франция и Великобритания.

131 млн. лв. пък са инвестициите в български акции на универсалния пенсионен фонд на „Алианц България“. И отново във фирми като „Градус“, „Софарма“, ЧЕЗ, „Албена“ и Първа инвестиционна банка.

153 милиона от парите за втора пенсия към този фонд е инвестирал в корпорации като „Епъл“, Амазон“, „Шеврон“, „Фейсбук“, различни автомобилни производители.

Свързаният с енергийния бизнесмен Христо Ковачки фонд „Топлина“ инвестира главно в български енергийни предприятия. Инвестиции в корпоративни облигации този фонд е направил в „Топлофикация Русе“, „Топлофикация Плевен“ (това дружество е действителен собственик на Русенското), ТЕЦ „Бобов дол“, „Булгарплод-София“ Общата стойност на инвестираните там пари за втора пенсия е над 14 млн. лв.

За пенсионните фондове „ЦКБ Сила“, „Съгласие“ и „Бъдеще“ са интересни компании като на „Холдинг Варна“ и свързаната с него „Инвестиционна компания Галата“, „Химснаб“, Кораборемонтен завод „Одесос“, курорта Св. Св. Константит и Елена и дори проектът „Супер Боровец“.

В „Холдинг Варна“ „ЦКБ Сила“ е инвестирал 12 млн. лв. от вноските за втора пенсия на осигурените във фонда хора. „Съгласие“ пък от своя страна е дал 13 млн. лв. за акции на „Химимпорт“, което е дружеството майка на „ЦКБ груп“. Този фонд е инвестирал и в „ЦКБ риал истейт“, както и в „Параходство БРП“ и „Химснаб“.

Последният и засега най-малък фонд „Пенсионноосигурителен институт“ следва по-скоро политиката за инвестиции на първата четворка. Инвестициите в акции са само за 18 млн. лв., но са насочени както към големи български компании, така и към корпорации като „Даймлер“, „Макдоналдс“, „Байер“, „Майкрософт“ и „Кока кола“.

Доста по-големи пера, всички пенсионни фондове пък насочват към колективните инвестиционни схеми или акционерните дружества със специална инвестиционна цел.

Така се заобикалят някои от ограниченията за по-рискови инвестиции, а т.нар. АДСИЦ бяха и една от любимите схеми на Цветан Василев - собственик на фалиралата банка КТБ.

Фонд “Е Ен” е инвестирал в такива колективни схеми и дружества със специална цел 400 млн. лв. от парите за втора пенсия. Още 300 млн. лв. в подобни дружества са вкарали и от фонда „ДСК Родина“, 342 млн. лв. са пък парите в такива схеми на „Алианц България“. 390 млн. лв. пък са тези инвестиции на „Доверие“, което е три пъти повече от инвестициите в корпоративни акции.

Последното поле за инвестиции на парите за втора пенсия са имотите. Те като цяло заемат най-малък дял от дейността на пенсионните фондове. Но пък някои като „Доверие“ инвестират в изграждането на собствени ваканционни селища, главно по черноморския бряг. В отчета за последното тримесечие на този фонд само 60 млн. лв. са записани като инвестиции в инвестиционни имоти.

Всички тези показател се следят от Комисията за финансов надзор.

Според Николай Василев личният анализ дали портфейлите се управляват добре, е прекалено сложен и трудоемък.

“Сумите по партидите реално не са толкова големи, че да си заслужават подобен анализ като отделено време и усилия. Допълнително хората, които могат да го направят не са много”, допълва той.

Във всеки случай обаче от управлението на портфейлите реално зависи доходността на фондовете, а от нея пък окончателния размер на партидите и съответно сумата на втората пенсия.

За последната година доходността на универсалните пенсионни фондове е в рамките на 0,38 до 3,23%, показват данните на Комисията за финансов надзор. Като най-нисък този показател е при портфейла на “Бъдеще”, а най-висока на “Съгласие”. Като големите фондове са със сравнително изравнена доходност около 1%. Най-висока в тази група е при “ДСК Родина” с 1,72%.

Иван Нейков е категоричен, че тези пари се умножават, независимо, че имаше дори години с отрицателна доходност.

“За годините от 2002 г. насам при внесени 12 млрд. лв. като осигуровки, универсалните пенсионни фондове са добавили към тях 3 млрд. лв. Тези пари нямаше да донесат подобна доходност, ако бяха в банка. Погледнете Сребърния фонд, в който има 3 млрд. лв. - те седят в БНБ и реално намаляват”, заяви Нейков.

Не управлението на парите от универсалните фондове, не и самата система на осигуряване в три стълба - солидарен в НОИ, задължителен в универсалните фондове и доброволен отново в частните, категоричен е бившият социален министър.

Според Иван Нейков просто предвижданията, върху които е правена системата са били както за по-големи осигуровки, така и за по-големи заплати, върху които да се правят.

“Да, след 20-годишен период сегашните партиди не са достатъчни, но картината ще е различна, след като изминат 30 години от началото на осигуряването в частните фондове”, категоричен е Нейков.

Източник: 24chasa.bg

c