Петък, 29 март 2024

29.03.2024

Последвайте ни

Паметта на жертвите на румънските репресии почитат в с. Дропла

Една година от откриването на паметна плоча в балчишкото село Дропла ще бъде отбелязана на 8 ноември от 11 часа. На паметната плоча са изписани 89 имена на добруджанци, жертви на румънските репресии през 1916-1918 година.

Паметта на загиналите ще бъде почетена с панихида, след това в народно читалище „Велко Ангелов” ще бъде изнесена кратка литературно-музикална програма. Организатори на събитието са кметството в с. Дропла и читалището.

Ето какво споделя Мария Добрева от фондация „Вигория“:

Да си спомним за дедите и почитаме паметта на починали наши близки е един от основните ритуали в християнската религия и социалните общности. В църковния календар са посочени няколко дати, наречени Задушници, на които се прави помен за душите на починалите. Но Добруджа има едно много специално задължение – да не забравя спомена за многобройните невинни жертви на румънските репресии през 1916-1918 г., отвлечени и подложени при много тежки условия за преживяване в концлагерите на румънска Молдова по време на Първата световна война. До преди промените през 1989 г. тези събития бяха дълго време премълчавани по политически конюнктури. Но един толкова разтърсващ исторически факт не може да бъде заличен. Всеки добруджанец и гражданин на България трябва да знае за този исторически феномен, наречен „откараните“, защото да познаваме и помним историята си е наше право и задължение.

Изминаха повече от сто години от онзи страшен август на 1916 година, когато под прикритието на бушуващата в Европа Първа световна война, нашата съседка, Кралство Румъния, извършва един абсолютно непредвидим акт на масово насилие към мирно население. Първоначално е ставало въпрос да се превози жито за продан по нареждане на румънските власти. Въпреки че се е носел слухът за война между България и Румъния във връзка с връщането на Южна Добруджа, мирното население не е очаквало и в най-крайните си представи, че ще стане разменна монета в предстоящите събития по такъв жесток и масов начин. За съжаление хаосът на войната служи като прикритие и се случва една непредвидима трагедия. Един съседен християнски народ, с който българите са съжителствали мирно, проявява не само апетити към български територии (1913 г.), не само окупира Южна Добруджа (до август 1916 г.), но и посяга на мирно население от този район, което е ограбвано и третирано в концлагерите чрез изнурителен труд, глад, болести, грубо отношение (1916-1918 г.). Попадналите в графата „откараните“ около 40 000 добруджанци – мъже, жени, деца и старци от български, турски и друг произход, са подложени на невероятни изпитания.

Признателните поколения изразиха своята почит към жертвите на румънските репресии през 1916-1918 г. с откриването на 19 мемориални знака в Южна Добруджа от 2001 до 2018 г. Паметниците и паметните плочи са израз на будната съвест на поколенията, че никой не е забравен и нищо няма да бъде забравено (otkaranite.bg). Трактовката на събитията, касаещи „откараните“, трябва да се преработи както от страна на жертвите, така и от страна на виновните, в духа на съвременните тенденции в обединена Европа – не „забравяйки“, а „осмисляйки“ и вървейки по пътя на мирното съвместно съществуване.

c